Решение № 11787 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16388/2011 г.

Решение № 11787 от 26.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16388/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Златка Николова Пехливанова срещу Решение № 1702/27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 597/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № 161002709 от 03.12.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив и жалбоподателката е осъдена да заплати на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП разноски в размер от 1 113.85 лв. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че атакуваният съдебен акт няма мотиви, както и, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото и релевираните от оспорващата аргументи. Счита, че по отношения на нея не са налице предвидените в чл. 122, ал., 1, т. 7 от ДОПК предпоставки за облагане по особения ред на чл. 122 от ДОПК, а формираният в решението обратен извод е необоснован и не съответства на събраните по делото доказателства. Сочи, че по силата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК образуваното ревизионното производство за установяване на данъчни задължения за 2003 г. е недопустимо. Намира, че при съществено нарушение на процесуалните правила са игнорирани както събраните по делото доказателства във връзка с твърдяните заемни правоотношения за съответните данъчни периоди, така и заключението на вещото лице по проведената ССчЕ. Поддържа, че предоставянето на процесните заеми се установява от представените доказателства, в резултат на което не е налице превишение на разходите над доходите. Навежда довода, че по отношение на нея е неприложима разпоредбата на чл. 19 от СК (отм.), поради което при определянето на релевантната данъчна основа незаконосъобразно са включени доходите и разходите на Радослав Костов. По подробни съображения, обосноваващи изложените в жалбата основания, поддържани и в представените от нея писмени бележки по съществото на спора, моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения ревизионен акт, ведно с присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната неоснователност. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело 597/201 г. по описа на Административен съд - Пловдив е Ревизионен акт /РА/ № 161002709 от 03.12.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, с който са установени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. в размер на 4 003,25 лв. и лихви - 2 890,42 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. - 8 505,95 лв. и лихви - 4 880,39 лв.; данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 983,26 лв. и лихви 457,79 лв.; данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. -5 770,65 лв. и лихви - 1 876,83 лв. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. -3 343,27 лв. и лихви - 480,74 лв. За да отхвърли предявената от Златка Пехливанова жалба, Административен съд - Пловдив е приел следното от фактическа и правна страна: Ревизията е повторна и е възложена със ЗВР № 1001231/14.04.2010 г. след Решение № 225/06.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив, с което е отменен РА № 160901478/05.02.2010 г., а преписката е върната на ТД на НАП-Пловдив за извършване на нова данъчна ревизия в отменената част по ЗОДФЛ(отм.) и ЗДДФЛ за ревизираните периоди - данък по чл. 35 от ЗОДФЛ /отм./ за периода от 01.01.2003 г. до 31.12.2006 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007- 2008 г. Проследявайки осъществените с приложените заповеди делегации, спазването на законоустановените срокове по чл. 114, ал. 1 /в приложимата към периода на проведеното ревизионно производство редакция/, ал. 2 и чл. 117, ал. 1 и ал. 5 от ДОПК, както и издадената ЗОКО, съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма. При ревизията е установено, че Златка Пехливанова осъществява дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "ШАНС 2000-Златка Пехливанова" и е съдружник в "ШАНС 2000" ООД, чиято дейност през релевантните периоди е финансирана от нея общо със сумата от 385 800 лв. Установено е още, че по силата на договори за покупко- продажба, същата е придобила: през 2003 г. - 1/2 ид. ч. от дворно място от 330 кв. м в гр. Пловдив, ул. "Г. Кондолов" № 38 ведно с построените в него масивна едноетажна жилищна сграда с площ 44 кв. м, масивна едноетажна жил. сграда с площ 16 кв. м и паянтова постройка с площ 16 кв. м за сумата от 7132.50 лв, както и 2000/5000 ид. ч. от нива с площ от 5 дка за сумата от 142,56 лв.; през 2005 г., в качеството си на едноличен търговец - нива в землището на с. Йоаким Груево с площ 8,677 дка за сумата от 1000; през 2008 г. - апартамент от 208.03 кв. м, изба и два гаража, находящи се в гр. Пловдив за сумата от 57600 лв. През 2004 г. Здравка Пехливанова, ведно със съсобствениците си е учредила на "Шанс 2000" ООД право на строеж на 4 и 5 етажна жил. сграда, при данъчна оценка на отстъпеното право - 99 972 лв. Между страните не е било спорно, че през процесните периоди жалбоподателката не е била в граждански брак и фактически е съжителствала с Радослав Костов. Безспорно е било също, че през периода 2003-2008 г. Златка Пехливанова е получавала доходи от трудови възнаграждения, обезщетение за майчинство и от осъществяваната търговска дейност в качеството й на едноличен търговец. Спорът по делото е концентриран върху получаването на заемни средства от посочените от нея като заемодатели физически лица по представените договори за заем и твърдяното спестяване на получените на тържеството по случай раждането на детето й суми в размер на 25 000 лв. Съобразно депозираните в ревизионното производство от жалбоподателката писмени обяснения, тя е получила през процесните данъчни периоди парични заеми в лично качество, с цел да финансира търговската дейност на "Шанс 2000" ООД както следва: от Панко Кирилов Тянков - 100 000 лв. по договор от 04.06.2003 г.; от Илия Георгиев Пехливанов - 25 000 лв. по договор от 20.04.2005 г.; от Емилия Димитрова Иванова - 10 000 лв. по договор от 21.04.2005 г.; от Радослав Иванов Костов - 10 800 лв. по договор от 23.04.2005 г.; от Радостина Людмилова Добрикова- 23 500 евро по договор от 09.01.2006 г.; от Иван Радославов Костов - 50 000 лв. по договор от 13.01.2006 г.; от Радостина Добрикова - 27 100 евро по договор от 04.01.2007 г.; от Сашо Илиев Пехливанов - 51 000 лв. по договор от 20.01.2007 г.; от Георги Христов Гяуров - 16500 щ. долара по договор от 22.01.2007 г. и от "Водолеи 2000" ООД -15 000 лв. по договор от 22.01.2007 г., а на 23.06.2003 г. тя е предоставила заем на брат си Илиян Николов Пехливанов в размер на 45 000 лв., върнати на 19.01.2004 г. След анализ на събраните при извършените насрещни проверки писмени доказателства и формираните изводи за разполагемост на предоставените суми от заемодателите, приходната администрация е приела за доказани средствата, получените от: Сашо Илиев Пехливанов по договор от 22.04.2005 г. в размер от 35000 лв. и по договор от 20.01.2007 г. в размер от 51 000 лв.; от Стойка Тодорова Димитрова по договор от 19.10.2005 г. в размер на 37000 лв.; от Георги Атанасов Недялков по договор от 18.06.2003 г. за 90 000 лв.; от Емилия Димитрова Иванова по договор от 21.04.2005 г. за 10 000 лв.; от Радостина Людмилова Добрикова по договор от 09.01.2006 г. за 23 500 евро и по договор от 04.01.2007 г. за 27 100евро, както и от "Водолей 2000" ООД в размер на 15000 лв. Въз основа на писмените документи и дадените обяснения относно движението на паричните средства на ревизираното лице, в хода на ревизионното производство са съставени баланси на приходите и разходите, в резултат на които е прието следното: за 2004 г. лицето има отрицателно салдо в размер на 14 219.77 лв., което е прието за доходи, които не са декларирани и са с неустановен произход; за 2005 г. - отрицателно салдо в размер на 35 075,37 лв., което също е прието за доходи, които не са декларирани и са с неустановен произход; за 2006 г. - положително салдо в размер на 4 399,86 лв.; за 2007 г. е установено отрицателно салдо в размер на 25 106.69 лв. и за 2008 г. - в размер на 29539.44 лв. След преценка на относимите обстоятелства по чл. 122 от ДОПК е определена данъчна основа както следва: За 2004 г. - основа за дохода от трудови правоотношения - 920.94 лв.; основа от дейност като едноличен търговец - 2262.56 лв.; основа от укрити недекларирани доходи - 14219.77 лв.; обща данъчна основа - 17403,27 лв. Дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) е 4358.15 лв., от който внесен данък по ГДД за 2004 г. в размер на 354.90 лв. Разлика за довнасяне - 4003.25 лв., дължима на бюджета с лихвите за нея - 2811.24 лв. за периода от 15.05.2005 г. до 24.09.2010 г. За 2005 г. - основа за дохода от трудови правоотношения - 942.62 лв., основа от дейност като ЕТ - 1673.49 лв.; основа от укрити недекларирани доходи- 35075.37 лв.: обща данъчна основа - 37 691.48 лв. Дължимият данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) възлиза на 8 505.95 лв., внесен е данък по ГДД за 2005 г.- 356 лв., годишно задължение по ГДД - 188.60 лв., надвнесен данък по ГДД 167.40 лв., невъзстановен. Разлика за довнасяне - 8149.95 лв. и лихви от 4719.31 лв. за периода от 15.05.2006 г. до 24.09.2010 г. За 2006 г. - данъчна основа в размер на 6705.70 лв. Дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ - 983,26 лв, внесен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. - 307 лв., годишно задължение по ГДД - 0.00 лв., надвнесен данък по ГДД -307 лв., възстановен на лицето на 22.08.2007 г., разлика за довнасяне - 983.26 лв. и лихви -438.37 лв. за периода от 15.05.2007 г. до 24.09.2010 г. За 2007 г. - обща данъчна основа - 26 894,36 лв. Дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 5770.65 лв., внесен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 194.00 лв., годишно задължение -0.00 лв., надвнесен данък - 194.00 лв., разлика за довнасяне -5770.65 лв. и лихви - 1729.21 лв. За 2008 г. - данъчна основа от трудови правоотношения - 457.77 лв; данъчна основа от дейност като ЕТ - 3435,46 лв., данъчна основа от укрити, недекларирани доходи - 29539.44 лв. Общо данъчна основа- 33432.67 лв., дължим данък по чл. 48 от ЗДДФЛ - 3343.27 лв., внесен данък по ГДД за 2008 г. - 586.82 лв. На 19.11.2009 г. е внесен данък в размер на 150 лв. - 121.32 лв. данък, 8.08 лв. лихви за закъснение за периода 01.05.09 г. -19.11.09 г. и 20.60 лв. надвнесен данък. Разликата за довнасяне е определена на 2756.45 лв. и лихви от 426.26 лв. След обсъждане на заключението по приетата съдебно-счетоводната експертиза, даваща отговори на поставените въпроси относно размера на данъчната основа и задължението за данъци при евентуално уважаване на възраженията на ревизираното лице свързани със заемните суми, съдът е приел, че не следва да кредитира същото поради това, че то не кореспондира с другите доказателства по делото. Счел е, че при ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за всяка от ревизираните години, въз основа на което е направил извода, че е налице основание за определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Изложил е и подробни аргументи за формирането на фактическите изводи за неустановеност на получаването на сумите по представените договори за заем, с които се твърди, че е финансирана дейността на "Шанс 2000" ООД. Относно заема от Панко Тянов в размер на 100000 лв. е приел, че не е установено реалното предаване на сумата и нейната разполагаемост за заемодателя. Досежно договора за заем от 20.04.2005 г. за сумата от 25 000 лв. със заемодател Илия Пехливанов са изложени мотиви за свързаността му със Златка Пехливанова /братовчеди/, липсата на доказателства за връщане на заетата сума и неустановеност на нейната разполагаемост у заемодателя. Във връзка с договора за заем с Радослав Костов от 23.04.2005 г. за сумата от 10 800 лв. съдът е приел, че при липсата на доказателства за връщането поне на част от заетата сума и за нейния произход не е установено соченото облигационно правоотношение между страните. Не е дадена вяра и на показанията на Костов в последното по делото съдебно заседание, като в тази връзка е отчетена неговата заинтересованост предвид съвместното му съжителство с жалбоподателката. Относно договора за заем от 13.01.2006 г. за сумата от 50 000 лв. със заемодател Иван Радославов Костов /баща на Радослав Костов/ съдът е достигнал до идентични правни изводи. Приел е още, че досежно договора за заем от 24.01.2007 г. за сумата от 30 000 лв., сключен с Иван Тонев Минчев, не е установена разполагаемостта на предоставената сума в патримониума на заемодателя. Договорът от 22.01.2007 г. за сумата от 16500 щ. д., сключен с Георги Христов Гяюров, е ценен от съда в съвкупност с останалите събрани в тази връзка доказателства, в резултат на което е прието, че заетата сума не е реално предоставена. В обобщение съдът е формирал извод, че посочените договори за заем са съставени за целите на ревизионното производство, а истинността на фактическите констатации на ревизиращите не е опровергана. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи. Административният съд е изложил конкретни мотиви във връзка с установеността на предпоставките за извършването на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, както и досежно обосноваността и законосъобразността на РА, поради което релевираните в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни. Те са били поддържани и пред първата инстанция и са обсъдени от първоинстанционния съд, като изложените съображения и направените изводи са правилни и се споделят от настоящия състав. Приложението на особения ред за извършване на данъчна ревизия и определяне на данъчната основа е обусловено от наличието на изчерпателно и алтернативно изброените в чл. 122, ал. 1 от ДОПК обстоятелства, като установяването само на едно от тях е достатъчно основание за да се премине към облагането по аналог. Според фактическите констатации и направените изводи в ревизионния акт и в ревизионния доклад, представляващ неразделна част от РА, при извършената ревизия са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, които се изразяват в това, че лицето е направило разходи на средства с неустановен произход, респективно- притежавало е приходи или доходи, които са укрити, както и, че е констатирано несъответствие между декларираните и/или получени приходи/доходи и имущественото и финансовото състояние на лицето за ревизираните периоди. Противно на доводите в жалбата, фактическият състав на визираната разпоредба на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не изисква кумулативното наличие на елемента "безвъзмездно финансиране на стопанската дейност". Той е само един от евентуално предвидените компоненти, формиращи стойността на сумата, която следва да се съпостави с установеното имуществено и финансово състояние на лицето. В тази сума могат да се включат и средствата от всякакви други сделки, които увеличават потока на парични средства към лицето, включително и получени заеми, но за целта ревизираният следва да наведе конкретни твърдения и да представи годни доказателства. При липсата на такива изявления на лицето както пред приходната администрация, така и пред първоинстанционния съд, то направеното възражение за неустановеност на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК поради недоказване от страна на органа на приходите на безвъзмездно финансиране е неоснователно. Правилен е изводът на съда, че от събраните при ревизията доказателства несъмнено се установява наличието на посочените основания за определяне на данъчната основа и данъка за всяка една от годините по особения ред на чл. 122 от ДОПК, както и че при приложението му органите по приходите не са допуснали нарушения на относимите процесуалните правила. При определяне на данъчната основа подробно и последователно са изяснени и анализирани всички относими към съответното лице обстоятелствата от значение за установяването й, като са отчетени вида и характера на фактически осъществяваната дейност, платените публични вземания, движението и остатъците по банковите сметки; официалните документи и документите с достоверна данни, местоположението на закупените имоти и сумите, срещу които са придобити, декларираните в ГДД и декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК доходи; сключените договори от лицето във връзка с осъществяване на дейността му, конкретното установения размер на разходите за живот, издръжка, обучение и др., който е по - нисък от данните на НСИ за ревизираните години, като за периода 2006 - 2008 г. е отчетено обстоятелството, че ревизираното лице живее в общо домакинство с Радослав Костов и отглежда две малолетни деца. Органите по приходите са обсъдили подробно всички събрани в тази връзка доказателства, като в ревизионния доклад са изложени подробно констатациите относно получените от лицето приходи и доходи, въз основа на които са формирани съответните параметри при съставянето на паричните потоци и направените на тяхна база изчисления и изводи. Те са основани на текуща съпоставка за целия ревизиран период при отчитане на данъчните периоди по отношение на съответния данък, а посочените в ревизионния доклад месечни показатели са компонент при формирането на отделни пера от баланса, но не и основа за определяне на данъка за данъчната година по чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ, както твърди жалбоподателката. Настоящият състав не споделя тезата на касатора за недопустимост на образуваното ревизионно производство поради изтичането на 5-годишния преклузивен срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК. Визираната норма въвежда процесуална пречка за образуване на производство за установяване на задължения за данъци, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация. По силата на чл. 41, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), приложим към 2003 г., данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за дохода, обложен с еднократен годишен /патентен/ данък в срок до 15 април на следващата година. В случая, пет годишният срок по чл. 109, ал. 1 от ДОПК е започнал да тече на 01.01.2005 г. и би изтекъл на 31.12.2009 г. при условие, че в началото на 2009 г. не бе образувано ревизионното производство, приключило с издаването на отменения с Решение на ответника РА № 160901478/05.02.2010 г. Тъй като настоящата ревизия е повторна и е възложена в изпълнение на издадено на основание чл. 155, ал. 4 от ДОПК отменителното решение на Директора на Дирекция "ОУИ", то към датата на образуване на повторното ревизионно производство срокът по чл. 109, ал. 1 от ДОПК не е изтекъл. При повторна ревизия не започва нова такава, а се възстановява висящността на производството по издаване на отменения ревизионен акт. Аргумент за това е и нормата на чл. 155, ал. 6 от ДОПК, която изрично сочи, че производството по издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, послужило за отмяната на акта. Във връзка с доводите на касатора следва да се посочи още, че само по себе си констатирането на доходи с неустановен произход, в размер на сумата, представляваща превишението на разходите над доходите изключва възможността да се извърши преценка доколко същите попадат в обхвата на чл. 10 от ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. При неустановеност на вида на дохода, следва да се приеме, че същият представлява доход от други източници по смисъла на Глава пета, Раздел шести от ЗДДФЛ, съответно Глава единадесета от ЗОДФЛ (отм.), като прилагането на особения ред се отнася винаги до целия доход на физическото лице от всички източници и за всички видове доходи, а не само по отношение на отделен вид доход. Съобразно установената в приложимия чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК презумпция, в случаите по чл. 122, ал. 2 от ДОПК се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане печалба или доход, когато направените разходи от лицето и свързаните с него лица по § 1, т. 3, б. "а" от ДР явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Действително, при фактическо съжителство е неприложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК /отм., в сила към изследвания период/, съобразно която вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Както в РА, така и в постановеното съдебно решение относимите доходи и разходи на Радослав Костов, представляващи конкретни пера на формираните парични потоци, непрецизно са квалифицирани като съпружеска имуществена общност. Независимо от това обаче, тази неточност не е имала за своя последица неправилното определяне на релевантните суми, тъй като не е спорно между страните, че към периода 2006 - 2008 г. жалбоподателката и Радослав Костов са живели съвместно и са били включени в общо домакинство. Съобразно § 1, т. 3, б. "а" от ДОПК те са свързани лица за целите на приложимия чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК, а съгласно легалната дефиниция на "домакинство", съдържаща се § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, то включва и лицата, живеещи във фактическо съпружеско съжителство, както и техните деца и роднини, ако живеят при тях. Ето защо, като е определил обща маса на доходите и разходите, направени от двамата като лица в едно домакинство по смисъла § 1, т. 2 от ДР на ДОПК, органът по приходите правилно е приложил материалния закон, а наведените в тази връзка оплаквания са неоснователни. Следва да се посочи още, че при ниските доходи на Костов, евентуалната основателност на тези възражения не би била в интерес на жалбоподателката, чийто размер на разходи е значително редуциран вследствие на отчитането на дела на живущия с нея. Настоящият състав не споделя доводите в жалбата, обосноваващи сочените съществени процесуални нарушения при преценката на събраните доказателства във връзка с представените договори за заем с трети лица. Формираните в тази насока изводи на решаващия състав са основани на задълбочен анализ и съобразяване на доказателствената сила на оспорените от ответника договори за заем и представените разписки за предаване и връщане на суми. Същите, като частни документи се ползват с формална доказателствена сила относно факта на писменото изявление и неговото авторство, но по аргумент от чл. 181, ал. 1 от ГПК имат достоверна дата за трети лица от деня, в който са заверени или от деня, в който е настъпил друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа. В случая, при липсата на ангажирани доказателства, установяващи достоверността на техните дати, то обосновани са изводите на съда, че договорите за заем и издадените разписки са непротивопоставими на органа по приходите като трето лице, неучастващо в тяхното съставяне. Касаторът, върху който лежи доказателствената тежест за това, не е установил нито релевантните факти на предаването на сумите, нито, че същите са били разполагаеми за лицата, предоставили заемите. Относно заема от Панко Тянков по договор от 04.06.2003 г. жалбоподателката не е ангажирала доказателства, установяващи при условията на пълно насрещно доказване връщането на сумата от 100 000 лв. или на част от нея, както и декларирането пред митническите власти на внасянето на суми в този размер от Швейцария в България. От представената разпечатка за задграничните пътувания на Тянков е установено, че на твърдените дати на подписване на договора и предоставяне на заемните парични средства: 04.04.2003 г. и 04.06.2003 г. лицето не е било в страната, а съгласно извършената справка в Агенция "Митници" - за периода 01.01.2000 г. до 31.12.2008 г. не са открити данни за регистриран внос и износ на парични средства от същия. Освен това, извлечението от осигурителната му сметка в Швейцария сочи, че за времето от 01.04.1988 г. до 05.06.2002 г. той има внесени вноски върху доход в размер на 619.376 швейцарски франка, с оглед на което обоснован е изводът на съда за неустановеност на твърдяното заемното правоотношение. Ревизираното лице не е опровергало констатациите в акта по изискуемия се процесуален ред, поради което същите са счетени от съда за верни и обосновано е прието, че не е установена разполагаемостта на предоставената в заем сума, както и факта на предаването й. Не е доказана и достоверността на датата на сключения с Радослав Костов договор за заем от 23.04.2005 г. за сумата от 10800 лв. със срок за връщане на сумата - 6 години от подписването, без договорена лихва. Не е установено още връщане дори на част от заетата сума, а събраните доказателства за доходите на заемодателя /основното трудово възнаграждение от 140 - 170 лв./ сочат, че техният размер не предполага спестени средства в размер на 10 800 лв. Твърдяното дарение от дядото на Костов също не е установено, поради което обоснован е фактическият извод на първоинстанционния съд, че лицето не е разполагало с посочената сума. Той не е опроверган от показанията на Костов, дадени в о. с. з. на 29.09.2011 г., които съдът обосновано е ценил по реда на чл. 172 от ГПК с оглед всички други данни по делото и възможната заинтересованост на лицето. Аналогичен извод следва и относно договора за заем, сключен с Иван Костов - баща на Радослав Костов и дядо на общото им дете с жалбоподателката. Произходът на сумата от 50000 лв. е останал неустановен в хода на ревизионното и съдебното производство, поради което обосновано съдът е приел, че не е доказано възникването на соченото заемно правоотношение. Съгласно вписванията в трудовата книжка на Иван Костов, за периода 2000-2003 г. той е получил командировъчни общо в размер на 2517.48 лв., а за периода 2004-2005 г. - в размер на 5028.31 лв. Доходът му през периода 2000г-2005 г. е в размер на 25 422.63 лв., а заплатата през 2006 г. -360 лв. Дори и към тези средства да се прибавят получените с телеграфни записи през периода м. 11.1993 г. - м. 12.1999 г. суми - общо в размер на 12486.43 деном. лв., то всички те в съвкупност не установяват разполагаемостта на сумата от 50000 лв. за лицето, предоставило твърдения заем. Доказателствата относно договора за заем от 20.04.2005 г. с Илия Пехливанов за сумата от 25 000 лв. също са ценени в съвкупност и при липса на съществени процесуални нарушения. От извършената проверка в регистрите на ТД на НАП-Пловдив е установено, че декларираните от лицето в ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) доходи за 2000 г. са следните: от трудови правоотношения - 3678.38 лв. и др. доходи - 170 лв. Не са декларирани доходи от продажба на селскостопанска продукция. За 2001 г. в декларацията по чл. 41 от ЗОДФЛ е деклариран доход единствено от трудови правоотношения - 3756,13 лв.; за 2002 г. - 2005 г. няма подадени декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ, не са декларирани доходи от селскостопанска продукция. Установено е, че през релевантния период лицето е в трудови правоотношения с ЕТ "Шанс 2000 - Златка Пехливанова" и с "ШАНС 2000" ООД, поради което при преценката на писмените му обяснения правилно е съобразена неговата заинтересованост. Съпоставката на всички установени доходи на лицето и неговата съпруга с размера на предоставената в заем сума не сочи, че тя е била разполагаема за заемодателя, поради което правилно съдът е приел, че заемът не е предоставен на жалбоподателката. Относно сключения с Георги Гяуров договор за заем от 22.01.2007 г. за сумата 16500щ. долара са изследвани детайлно твърденията на лицето и събраните относими доказателства, от които са установява, че единствената декларирана от живущото в САЩ лице внесена на територията на страната сума е в размер на 6496 щ. долара. През релевантния период майката и братът на Георги Гяуров не са влизали на територията на страна, а на 11.06.2006 г. лицето е сключило и друг договор за заем - с Никола Пехливанов за сумата от 23 500 щ. д. В тази връзка е съобразен и получения от Гяуров заем от Илия Пехливанов, в резултат на което и в съвкупност с горното обосновано е преценено, че след като Гяуров изпитва недостиг на парични средства, то твърдението за разполагемост на предоставената в заем на жалбоподателката сума противоречи на житейската логика. Неустановено е и спестяването на парични средства в размер от 25000 лв., получени за тържество по случай раждането на детето на жалбоподателката на 05.09.2006 г. В тази връзка съдът е възприел констатациите в РД, но не е коментирал показанията на Рангел Костов - брат на живущия с ревизираното лице Радослав Костов. Независимо от това, допуснатото процесуално нарушение не би могло да се квалифицира като съществено, тъй като този пропуск на съда не е рефлектирал върху изясняването на спора от фактическа страна и върху изведения краен правен извод. При липсата на други доказателства в тази връзка, показанията на заинтересования по смисъла на чл. 172 от ГПК свидетел не биха могли да установяват по реда на пълното насрещно доказване получаването и размера на общо дарената сума, поради което същата правилно не е призната за доход при формирането на паричните потоци. Вследствие неустановеността на горепосочените правоотношения, респективно - на релевантните факти на получаване на сочените суми и тяхната разполагаемост за заемодателите, приетото заключение на вещото лице по проведената ССчЕ се явява неотносимо. Формираните от експерта изводи предпоставят доказването на твърдяните сделки, поради което като не е кредитирал същото, съдът не е допуснал процесуално нарушение, тъй като той не е длъжен да приема заключенията на вещите лица по проведените съдебни експертизи, а следва винаги да ги обсъжда в съвкупност с останалите доказателства. В обобщение, приемайки, че всички представени договори за заем не обективират действително възникнали облигационни правоотношения между страните, административният съд е формирал правилен извод, който е изведен при липса на допуснати нарушения при преценката на относимите доказателства. Същият е обоснован и е в съответствие с приложимите материално правни разпоредби, поради което всички направени в тази връзка оплаквания са неоснователни. Жалбоподателката, която по силата на презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК носи доказателствената тежест, не е провела необходимото пълно насрещно доказване за опровергаване на констатациите в РА, поради което правилно първоинстанционният съд е приел същите за верни, а обжалваният РА за законосъобразен и обоснован. При постановяване на атакуваното решение, административният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон, поради което предявената касационна жалба се явява неоснователна, а обжалваният съдебен акт като правилен следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение