Определение № 862 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6905/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Производството е образувано по частна жалба от изпълняващия длъжността директор на „Държавно горско стопанство – Добрич“ териториално поделение на „Североизточно държавно предприятие“ чрез процесуален представител срещу определение №1083 от 27.05.2024г., постановено по адм. дело №247/2024 по описа на Административен съд –Добрич, в частта му, отменяща разпореждането, съдържащо се в Заповед №РД-04-33/20.03.2024г. на изпълняващ длъжността директор на ТП, Държавно горско стопанство Добрич, с което е допуснато нейното предварително изпълнение. Ответникът по частна жалба – „2М ТРЕЙД“ ЕООД, гр. Троян, в писмено възражение, иска оставяне на определението в сила. Ответниците по частна жалба – „Инвест агро ДС“ ЕАД и „Еврострой – Балчик“ООД, не взимат становище. Производството по делото е спряно с определение № 8700/11.07.2024 г. по настоящето дело до приключване на производството по тълкувателно дело №6/2022 на ОСС на първа и втора колегия на Върховния административен съд /ВАС/. Производството по тълкувателно дело №6/2022 г. е прекратено в заседание на 25.09.2025 г. поради оттегляне на искането от вносителя предвид настъпилата законодателна промяна, като междувременно настоящето дело е преразпределено на настоящия съдия - докладчик поради напускане на ВАС на предходния съдия - докладчик. Налице са основанията за възобновяване на производството по чл.154а, ал.3 АПК. Върховният административен съд, пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. АС, за да отмени разпореждането за допускане на предварително изпълнение по цитираната по- горе заповед, е приел, че е сезиран с допустима жалба срещу него - от надлежна страна и в срок. Констатирал е, че заповедта е съобщена на жалбоподателя на 22.03.2024 г., а жалбата е подадена в АС - Добрич на 28.03.2024 г. По отношение срочността на жалбата е посочил, че в разпореждането не е указана възможността за обжалване на предварителното изпълнение съгласно чл.60, ал.5 АПК в тридневен срок от съобщението, поради което и на основание чл.140, ал.1 АПК срокът за обжалване на разпореждането следва да се счита удължен на два месеца, тоест жалбата срещу разпореждането е в така удължения срок. Съдът е установил, че в заповедта на основание 60, ал.1 АПК вр. чл.23, ал.3 от Наредбата за условията и реда за възлагане изпълнението на дейността в горски територии - държавна и общинска собственост и за ползване на дървесина и недървесни горски продукти е разпоредено предварително изпълнение на заповедта. Не са изложени мотиви относно съображенията на административния орган да постанови процесното разпореждане, както и за някоя от хипотезите по чл.60, ал.1 АПК, при които в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение. АС е посочил, че липсата на каквито и да фактически и правни основания в заповедта за причините за допускане на предварителното изпълнение е основание за отмяна на разпореждането. Определението е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите за произнасяне на АС по недопустима поради просрочие жалба. Волята на законодателя при неуказване в оспорения административен акт пред кой орган и в какъв срок се обжалва да се удължи срока за обжалването му, формулирана в чл.140, ал.1 АПК се разпростира и до разпореждането за предварително изпълнение, за което е предвиден още по - къс срок за обжалване - а именно тридневен. Противното разбиране би означавало издателят на акта да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Този извод може да се направи и от последващото на чл.60 АПК от ДВ бр.63/2025 чрез създаване на чл.60, ал.6 АПК, с която изрично се предвижда удължаване на срока за обжалване в тази хипотеза. Определението е правилно. Липсата на каквито и да е мотиви за обстоятелствата, поради които е допуснато предварителното изпълнение и коя от хипотезите на чл.60, ал.1 АПК е налице според административния орган е самостоятелно основание за отмяната на разпореждането, поради неизпълнение на изискването на чл.60, ал.2 АПК за мотивиране на разпореждането. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,