Решение № 148 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 880/2010 г.

Решение № 148 от 22.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 880/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Застрахователно акционерно дружество "А.", [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 190 от 15.04.2010 г. по гр. д. № 3201/2009 г. на Апелативен съд - С., с което е потвърдено решение № 675 от 10.08.2009 г. по т. д. № 927/2008 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-1 състав за отхвърляне на предявения против [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 390 (отм.) ТЗ за сумата 39 903.05 лв., с присъждане на разноски по делото в размер на 1 138.06 лв. С определение № 264 от 21.04.2011 г. е допуснато касационно обжалване на решението, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по значими материалноправни въпроси относно: предмета на презастрахователния договор и разграничението му от застрахователния договор; основанието за възникване на задължението на презастрахователя по презастрахователния договор; от кой момент възниква задължението на презастрахователя по договора за презастраховане и за началния момент, от който започва да тече давността по задълженията на презастрахователя. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на съдебния акт по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за отмяната му и отхвърляне на исковите претенции изцяло, с присъждане на разноски. Според касатора, въззивният съд неправилно е определил началната дата, от която е започнала да тече петгодишната погасителна давност, без да съобрази момента, от който вземането на застрахователя към презастрахователя става изискуемо. По съображения в жалбата, поддържани в писмено заявление, се иска отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на исковете, с присъждане на разноски. Ответникът по касация - [фирма], чрез процесуалния си пълномощник, счита въззивното решение за правилно, по съображения в писмени бележки. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: С обжалваното решение Софийският апелативен съд е приел за безспорно установено плащането на сумата 79 806.10 лв. по застраховка "Гражданска отговорност", извършено от ищеца на 14.05.2007 г. по две изпълнителни дела, образувани след влизане в сила на решението по т. д. № 352/2006 г. на Апелативен съд - В., както и отказа на ответника, в качеството му на презастраховател, да заплати въз основа на сключения между страните по делото договор за презастраховане, припадащата се част от заплатеното застрахователно обезщетение. Направен е извод, че в полза на ищеца/сега касатор/ е възникнало вземане срещу ответника за заплащане на договорената част от изплатеното на третите лица обезщетение, но приемайки за основателно възражението на ответника за погасяване по давност на вземането, искът е отхвърлен. В този смисъл са възприети крайните изводи на първата инстанция. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. Становището на решаващия въззивен състав за основателност на своевременно релевираното от ответника правопогасяващо възражение, въз основа на което исковата претенция на [фирма], основана на сключения презастрахователен договор, е отхвърлена като погасена по давност, противоречи на практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Освен решението, на което е основан допуснатия касационен контрол - № 139 от 08.11.2010 г. по т. д. № 74/2010 г. на I т. о., към настоящия момент е постановено и друго решение на ВКС - № 146 от 07.10.2011 г. по т. д. № 1169/2010 г., II т. о., надлежно публикувано. В цитираните съдебни актове, съставляващи задължителна практика за долустоящите на ВКС съдебни инстанции/ т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/, са дадени отговори на значимите и за настоящото дело правни въпроси, които се споделят от настоящия съдебен състав а именно: че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане/възстановяване на част от заплатеното от него застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор; че задължението на презастрахователя възниква от момента, в който застрахователя е платил на застрахованото лице и от който става изискуемо и ликвидно вземането по договора за презастраховане; този момент поставя началото на погасителната давност по вземането на застрахователя към презастрахователя. Дадените разрешения от ВКС са не само по идентични правни въпроси с тези, за които е допуснато касационно разглеждане и на настоящото дело, но и касаят един и същ презастрахователен договор, което е видно от тълкувателната част на мотивите към решенията. При безспорно установените по делото обстоятелства, свързани с валидно сключения на 07.01.2000 г. договор за презастраховане и поетите задължения от ответника, в качеството му на презастраховател, срещу отстъпване на застрахователна премия да поеме до определен размер рисковете по сключените от застрахователя - ищец договори, сред които е и договора, по който [фирма] е изплатил обезщетение /на 14.05.2007 г./, следва да се приеме, че презастрахователят дължи на застрахователя половината от заплатената сума, или 39 903.05 лв. Доколкото, според дадените по-горе разрешения в задължителната практика на касационната инстанция, погасителната давност за това вземане на застрахователя спрямо презастрахователя започва да тече не от датата на застрахователното събитие / 2/3.12.2002 г./, а от датата на плащането, то петгодишния давностен срок по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл към момента на предявяване на иска на 11.04.2008 г. Предвид изложеното и на основание чл. 293, ал. 1, предл. 3, във вр. с ал. 2, предл. 1 ГПК обжалваното решение, като незаконосъобразно, следва да се отмени изцяло и тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, следва да се постанови ново решение по същество, с което да се уважат изцяло исковите претенции на [фирма] за заплащане на сумата от 39 903.05 лева, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на главницата. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 81 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски по делото за всички инстанции в размер на сумата 4 570.30 лева, съобразно представения по делото списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за действително направени разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение