Определение № 41 от 19.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2827/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молбата на М. М. Р., М. М. И. и С. М. У., чрез общия им процесуален представител адв. Д. Д. от АК - К., с искане за изменение на постановеното в настоящето производство определение № 5 от 4.01.2021 год. в частта му за разноските, като присъдените на ответниците такива бъдат намалени от 700 лв. на 500 лв. Ответниците по молбата – С. М. Р. и Ш. К. Р., чрез адв. М. Ч., в писмения отговор по чл. 248, ал. 2 ГПК са възразили срещу искането за изменение на определението в частта за разноските като недопустимо, респ. неоснователно. Считат за несвоевременно направено възражението за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения, за плащането на които са представени по делото договорите за правна защита и съдействие. Считат определеният размер на уговорените възнагражения да съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършения обем на осъществената защита, с оглед обусловеността й от обема на касационната жалба и писменото изложение на касаторите, по което е взето становище с писмения отговор. С оглед изхода на производството по чл. 288 ГПК на тях като ответници им се дължат направените в него разноски, които съответстват на минималния размер на възнаграждението, съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 год. за минималните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е процесуално допустима, подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимираните да заявят това искане страни, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за този извод са следните: Настоящите молители са касатори в производството по чл. 288 ГПК, приключило с постановеното определение № 5 от 4.01.2021 год. С него не е допуснато до касационно обжалване въззивното решение № 59 от 23.03.2020 год. по гр. д. № 279/2019 год. на Кърджалийския окръжен съд и при този изход касаторите са осъдени да заплатят на ответниците направените от тях разноски в размер на по 700 лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения, съгласно представените договори за защита и съдействие. Макар и допустимо възражението за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения с подаване на настоящата молба, с оглед приключване на делото в закрито съдебно заседание, поради което молителите не са имали възможност да релевират това възражение /препис от отговора по чл. 287 ГПК на другата страна не им е изпратен/, същото е неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения такъв, при наличие на предпоставката заплатеното адвокатско възнаграждение да е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В случая данните по делото и извършените от ответниците по касационната жалба на ищците процесуални действия не сочат на липса на фактическа и правна сложност, което да обоснове извод за прекомерност на уговореното и заплатено от всеки от ответниците адвокатско възнаграждение в размер на по 700 лв. По подадената касационна жалба срещу въззивното решение по иска за собственост на недвижимия имот е осъществена съответна защита на ответниците по жалбата – изложени са съображения относно липса на основания за допускане на касационно обжалване, предпоставено от преценката по множеството формулирани от касаторите /сега молители/ правни въпроси и позоваване на съдебна практика. Съображенията в представения писмен отговор е обоснован и от обсъждане на сочената задължителна съдебна практика, както и излагане на съображения за неоснователност на касационната жалба. Обстоятелството, че защитата на ответниците по касация се е осъществила единствено в подаване на отговор на жалбата, без процесуално представителство, не съставлява основание за приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК, доколкото производството по чл. 288 ГПК е приключило с извод за липса на основания за допускане на касационно разглеждане на въззивното решение. Договорените и заплатени адвокатски възнаграждения в касационното производство в размер на по 700 лв., установени с представените договори за правна защита и съдействие, не са прекомерни по размер, а съответстват на фактическата и правна сложност на делото по предявения иск за собственост, както и на обема на осъществените в настоящето производство процесуални действия на защитата. С оглед на това превишаването на предвидения в чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 год. минимален размер на възнаграждението от 500 лв. не може да обоснове исканото намаление. С оглед горните съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС