Решение № 1776 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10579/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Х. А. М., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. И. Генков, срещу решение № 643 от 08.05.2025 г., постановено по административно дело № 410/2025 г. от Административен съд София – област /АССО/, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против решение № 2444 от 12.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, в частта, с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу акта, в частта с която му е отказано предоставяне на хуманитарен статут, като твърди, че в тази част то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Прави възражения, че въпреки, че в проведеното интервю не е заявил информация относно това да е бил преследван в родината си поради своята раса, религия, етническа принадлежност или политически убеждения е заявил, че чувства несигурност за живота си. Изложено е твърдение, че същият в жалбата си срещу административния акт е посочил, че има основателни съмнение от преследване и заплахи за живота си. Цитиран е чл. 9, ал. 3 от ЗУБ и е отбелязано, че реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, след като лицето е напуснало държавата си по произход, или на дейност извършена от лицето след отпътуването му. Направен е довод, че в материалите съдържащи се в проведеното производство пред административния съд липсва становище на ДАНС, което да обоснове отказ от предоставяне на хуманитарен статут. Пояснено е, че липсват данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност, и отказът да му бъде предоставен такъв хуманитарен статут е незаконосъобразен. Иска се отмяната на решението в обжалваната му част и постановяване на ново в тази част по съществото на спора. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители юриск. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя нови писмени доказателства два броя справки за Сирийска арабска република с вх. № МД-02-653 от 17.12.2025 г. и с вх. № МД-02-643 от 09.12.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 643 от 08.05.2025 г., постановено по адм. д. № 410/2025 г. по описа на АС – София - област е отхвърлена жалбата на Х. А. М., гражданин на Сирия срещу решение № 2444 от 12.03.2025г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че производството пред административния орган е образувано по молба от 27.08.2024 год. чрез Регистрационно-приемателен център-София (РПЦ-София) към ДАБ при МС, с която Х. М. е поискал международна закрила от Република България. В писмо с рег. № М-2901 от 04.03.2025 год. на и. ф. Директор на Специализирана дирекция "Миграция"-ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. На 03.09.2024 год. с М. е проведено интервю, въпросите и отговорите са обективирани в нарочен Протокол с рег.№ УП 23671. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че напуснал Сирия нелегално преди един месец с баща си, майка си, сестра си, двамата си братя и съпругата си. Баща му и майка му останали в гр. Талабяд в Сирия на границата с Турция, а той заедно с брат си М. и съпругата си продължили към България. Преминал е сирийско-турската граница с още десетина души, които не познава. С тях пътували и 2 трафиканти с маски. Отишли в гр. Урфа, Турция, а след това в Истанбул. Други трафиканти им помогнали да преминат на българска територия. Съпругата му останала в Истанбул с негов братовчед. С група от 30 души и двама трафиканти, влезли нелегално на територията на Република България 10 дни преди провеждане на интервюто в РПЦ-София. М. сочи, че е роден и живял в [населено място], обл. Дейр Алзор, Сирия; женен е, няма сключен граждански брак, но преди една година сключил със съпругата си Ш. А. З., [възраст] религиозен брак в гр. Талабяд. М. заявява, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС, за първи път подава молба за международна закрила. В страната си по произход не е имал проблеми с властите заради етническата си принадлежност-[заличен текст]; не членува в политически партии или организации; не е осъждан и не е имал проблеми с режима. Мотивира молбата си за международна закрила с липса на спокойствие и сигурност в Сирия. Няма хран.стоки и е трудно да се намери храна и да се живее. Към 03.09.2024 год. (датата на интервюто) обл. Дейр Алзор се управлява от редовната армия, от свободната армия и от кюрдските сили. Не знае кога са се водили последните сражения в областта, имало е сражение преди една година в родното му село, но не знае между кого. Чувал е, че има военни действия, но не е бил пряк свидетел. Твърди, че не е призоваван от редовната армия, родното му село е под контрола на кюрдските сили и редовната армия няма достъп до населеното място. Не е призован и от кюрдските сили, за да се присъедини към тях. В Сирия живеят майка му и баща му, една сестра и един брат и може да живее при своите близки и роднини. На територията на Република България жалбоподателят пребивава с брат си М. М., също е подал отделна молба за международна закрила в ДАБ при МС, настанен в РПЦ-София. Наличен по делото е протокол от 16.10.2024 год. от проведено интервю. Видно от същото чужденецът заявява, че причината да напусне държавата си по произход е опасността да бъде мобилизиран от кюрдските сили, Свободната армия и редовната армия. През 2022 год. кюрдските сили искали да го мобилизират, но той избягал, последно е виждал бомбардировки през 2015 год. в [населено място]. Иска да остане в България и да се събере със семейството си, което в момента е в Сирия. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 2444 от 12.03.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението в обжалваната част е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен в оспорената част. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки с вх. № МД-02-200 от 08.04.2025 г. и с вх. № МД-02-60 от 29.01.2025 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Обосновани са и изводите на АССО за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на Х. А. М. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ или пък на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно – за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справките, представени от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неоснователни са възраженията относно заявените от молителя основателни опасения от преследване, опасност за живота и чувство на несигурност за живота. Тези възражения са необосновани и не подкрепени от никакви доказателства. Те са общи и бланкетни не съдържат изрични, ясни и конкретни данни за преследване, заплахи и несигурност за живота на сирийския гражданин. В потвърждение на това е и обстоятелството, че в Сирия живеят майка му и баща му, една сестра и един брат. Във връзка с отбелязването в касационната жалба, че реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, след като лицето е напуснало държавата си по произход, или на дейност извършена от лицето след отпътуването му следва да се посочи, че такива посегателства, събития и дейности не са посочени и доказани от молителя. Още повече, че всички приобщени по делото писмени доказателства, като цитираните справки, както и тези приети в касационното производство, а по – конкретно с вх. № МД-02-653 от 17.12.2025 г. и с вх. № МД-02-643 от 09.12.2025 г. съдържат данни, че след падане на режима на президента Башар Асад в Сирия обществено -политическата и икономическата обстановка се подобрява включително и по отношение на сигурността, че се възстановяват държавността и държавните институции, че е обявена пълна амнистия и, че много сирийски бежанци се завръщат по родните си места. В касационната жалба е направен и довод, че в материалите съдържащи се в проведеното производство пред административния съд липсва становище на ДАНС, което да обоснове отказ от предоставяне на хуманитарен статут. Пояснено е, че липсват данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност, и отказът да му бъде предоставен такъв хуманитарен статут е незаконосъобразен. Това твърдение не е вярно и не отговаря на действителността. По административната преписка се съдържа писмо с рег. № М-2901 от 04.03.2025 г. на и. ф. Директор на Специализирана дирекция "Миграция"-ДАНС, където е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ. Това, че ДАНС не възразява да се предостави международна закрила, която включва и предоставяне на хуманитарен статут или, че липсват данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност не поражда задължение за административния орган да предостави такава. Преценката в случая е предоставена в компетенциите на председателя на ДАБ при положение, че лицето отговаря на условията по ЗУБ. Предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут са изчерпателно изброени в чл. 9 от ЗУБ и не се свеждат само до липсата на данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност, каквито твърдения има изложени в жалбата. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението в обжалваната част е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу акта, в частта с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение