Определение № 9312 от 31.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1235/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Х. С. П., чрез адв. Вададжийска като процесуален представител, с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 3565 от 22.03.2024 г. в частта му за разноските. Сочи се, че съдът е пропуснал да се произнесе по направеното искане за присъждане на разноски за частното производство. Ответниците – С. Г. П., А. Б. П. и Ц. Г. П., тримата чрез пълномощника си адв. Славов, както и Столична община, чрез пълномощника си юрк. Петкова, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на искането. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – София, не подава възражение по искането. Върховният административен съд, второ отделение, намира молбата за допълване на определението в частта му за разноските за процесуално допустима като подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Разгледана по същество е основателна. С определението, чието допълване се иска, е оставена без разглеждане частната жалба на С. Г. П., А. Б. П. и Ц. Г. П. срещу определение № 8721 от 11.10.2023 г., поправено с определение № 9966 от 15.11.2023 г., постановени по адм. дело № 6892/2020 г. по описа на Административен съд София - град, в частта за разноските, производството по адм. дело № 1235/2024 г. на Върховния административен съд е прекратено в тази му част, частната жалба на С. Г. П., А. Б. П. и Ц. Г. П. с характер на искане за изменение на определението в частта за разноските е изпратена на Административен съд София - град за произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, а обжалваният съдебен акт в останалата му част е оставен в сила. При този изход на делото искателят в качеството му на ответник в производството има право на разноски. От съда не е съобразено, че своевременно с молба от 16.11.2023 г. от негова страна е заявено присъждане на такива за настоящата инстанция съобразно представено адвокатско пълномощно с инкорпориран в него договор за правна защита и съдействие от 15.11.2023 г., удостоверяващ заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 750 лева. При направено от частните жалбоподатели своевременно възражение за прекомерност на претендираните разноски, при отчитане на фактическата и правна сложност на делото и с оглед даденото с решение на СЕС по дело С-438/2022г. на СЕС тълкуване относно възможността на националните съдилища да определят разноски под минимално предвидените такива с Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, претендираните от искателя следва да бъдат редуцирани до 450 лева. Предвид изложеното определение № 3565 от 22.03.2024 г. следва да бъде допълнено, като С. Г. П., А. Б. П. и Ц. Г. П. бъдат осъдени да заплатят на Х. С. П. разноски за частното производство в размер от 450 лева. По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК Върховният административен съд, второ отделение,