Определение № 268 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1124/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 595 от 27.11.2013 г. по ч.гр.д. № 1327/ 2013 г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено Определение от 18.09.2013 г. по гр.д.№ 1397/2013 г. на Великотърновски районен съд, с което не е уважено възражението на ответника за родова неподсъдност на делото пред Великотърновски районен съд и искането за изпращането му за разглеждане на Софийски районен съд. Жалбоподателят излага, че определението е неправилно, като е следвало да се приложат правилата на общата местна подсъдност по чл. 105 ГПК и ищците е следвало да предявят исковете си в съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника, като подробно аргументира, че е неприложима разпоредбата на чл. 113 ГПК. В уводната част на частната касационна жалба е посочил, че са налице основания за допускане на касация по решен материалноправен и процесуалноправен въпрос и прилага определения на отделни състави на ВКС. Ответниците по частната касационна жалба В. П. Х. и Злата Иванова Х. - двамата от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор оспорват същата, като неоснователна, а ответникът по частната касационна жалба Г. В. Д. - от [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по основателността на частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в частната касационна жалба и провери данните по делото, констатира следното: С обжалваното определение е потвърдено определението, с което не е уважено възражението на ответника за родова неподсъдност на делото. Изложени са съображения,че в чл.113 ГПК -специална разпоредба спрямо чл. 116 ГПК, е предвидена възможност с иск като предявения да бъде сезиран съда по настоящия или постоянен адрес на потребителя - ищец, като понятието „потребител” е дефинирано в §1 т.1 от ДР на КЗ, затова правото на ищците да предявят исковете си по своя постоянен адрес не може да се подхвърля на съмнение. Въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. Жалбоподателят не е посочил разрешения по делото процесуалноправен въпрос: на кой съд е подсъдно заведеното дело по правилата на родовата подсъдност, когато сезираният районен съд е приел делото за разглеждане и не е уважил искането на ответника да изпрати делото за разглеждане на друг районен съд. Съгласно т. 9 б.”в” от ТР №1/ 09.12.2013 г. по тълк.д.№4/2012 г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд за прекратяване на производството поради неподсъдност - чл. 15 ал. 2 ГПК - подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, като е актуално приетото в т.5 на ТР №1/2001 г. по гр.д.№1/2001 г. на ВКС, ОСГТК, и не подлежи на касационно обжалване определението на въззивния съд, с което се потвърждава определение на първоинстанционен съд, с което е оставен без уважение отвод за неподсъдност, тъй като не е от актовете, посочени в чл. 274 ал. 3 т. 1 и т. 2 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение