Определение № 92 от 05.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1885/2013 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от Агенция „Митници” [населено място] за изменение на решение № 223 от 3.12.2013 г. по гр.д. № 1885/2013 г., постановено по настоящото в частта за разноските. Искането е за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за разликата над 807 лв. до 930 лв., и заплатената държавна такса. Ответникът по молбата К. Д. Г. в отговора по чл. 248, ал.2 ГПК изразява становище, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, тъй като присъденото адвокатско възнаграждение е в по-голям размер от дължимото, както и че на работодателя при отхвърляне на иска на работника се дължи само това възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Спорът е трудов - с влязлото в сила решение на Върховния касационен съд са отхвърлени предявените от К. Д. Г. срещу молителя искове по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Разноските са поискани своевременно в процеса и с решението е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 807 лв., изчислено по реда на чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл.359 ГПК работникът или служителят дължи на другата страна само разноските за адвокатско възнаграждение. В случая за трите инстанции съдът е присъдил юрисконсултстко възнаграждение в размер на 807 лв., съгласно посочения текст на Наредба № 1/2004 г. В този размер е дължимото възнаграждение, поради което не е налице основание за неговото изменение. Съгласно посочената специална норма /чл.359 КТ/ работникът или служителят не дължи други разноски, извън тези за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно и следва да се отхвърли. Водим от горното Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о.