Определение № 307 от 25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 1937/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адвокат В. С. - САК срещу Определение № 2918 от 12.02.2013 по ч.гр.д. № 1933/ 2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 1000314/03.01. 2013 г., подадена от адв. В. С. - особен представител на Ю. В. А. - Иванова срещу Разпореждане от 17.1.2012 г. по гр.д.№ 6971/2012 г. на СРС, 40 с., с което са й дадени указания да внесе държавна такса по подадената частна жалба, с оплакване за неправилност. Ответникът по частната жалба Ваня Божилова К. - А. - от [населено място] по съображения, изложени в писмена Молба изразява становище, че частната жалба е основателна и следва да се уважи. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като се касае за въззивно определение, с което е оставена без разглеждане частна жалба, че жалбата е подадена в срок и е редовна. С Разпореждане от 26.11.2012 г. по гр.д.№ 69712/2012 г. на СРС, 40 с. (л.49) е оставено без уважение искането на адв. В. С. - особен представител на Ю. В. А. - Иванова за определяне на дължимото й възнаграждение съобразно цената на иска, по Наредба №1/09.07.2004 г. Подадената срещу това разпореждане Частна жалба № 1045642/05.12.2012 г. е оставена без движение с Разпореждане от 17.12.2012 г. до внасяне на държавна такса 15 лв., за което жалбоподателката е уведомена на 17.12.2012 г. С Разпореждане от 11.01.2013 г. частната жалба е върната. Подадената частна жалба вх.№ 1000314/03.01.2013 г. срещу Разпореждането на СРС от 17.12.2012 г. за оставяне без движение на частната жалба до внасяне на държавна такса 15 лв., е оставено без разглеждане с Определение № 2918/12.02.2013 г. по ч.гр.д.№ 1933/2013 г. на СГС. Съдът е изложил, че актът, с който се оставя частна жалба без движение до изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не прегражда развитието на делото и не е акт, за който в закона да е предвидено обжалване, на каквото обжалване подлежи последващия прекратителен акт, при упражнения върху който съдебен контрол при обжалване, съдът ще прецени и законосъобразността на разпореждането за оставяне без движение на частната жалба. Обжалваното определение е правилно. Разпореждането за оставяне на частна жалба без движение за внасяне на държавна такса, не подлежи на обжалване, тъй като не е от актовете, посочени в чл. 274 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Ако частната жалбоподателка обжалва последващото Разпореждане от 11.01.2013 г. по гр.д.№ 6971/2012 г. на СРС, 40 с., въззивният съд ще провери и правилността на сега обжалваното разпореждане за оставяне без движение на частната жалба за внасяне на държавна такса. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение