Определение № 2692 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Н. Б., К. М. К., С. Б. Б., С. Д. К., М. М. М., всички чрез адв. Христова, срещу Определение № 13614/17.12.2024 г. постановено по адм. д. № 2755/2024 г., на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 159, т. 4 от АПК е била оставена без разглеждане жалбата срещу Решение № 186-МИ/07.11.2024 г. на Общинска избирателна комисия /ОИК/ - Аврен и е било прекратено производството по делото. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и неправилност на определението, които се свеждат основно до неправилност на извода на съда за липса годен за обжалване акт и на правен интерес от оспорването. Претендира се отмяна на определението. Ответникът по частната жалба – ОИК – Аврен не е изразила становище. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК, поради което е допустима. За да остави без разглеждане на основание чл. 159, т. 4 от АПК подадената от Л. Н. Б., К. М. К., С. Б. Б., С. Д. К., М. М. М. жалба срещу Решение № 186-МИ/07.11.2024 г. на ОИК- Аврен и да прекрати производството по делото, административният съд е приел, че не е налице административен акт, който да подлежи на обжалване, респ. липсва и правен интерес. За да постанови този резултат, съдът е констатирал, че оспореното решение, с което е отказано да се изиска информация от Районен съд – Варна, във връзка с постъпилия сигнал от жалбоподателите, се явява акт, който е част от производството по издаване на същинския административен акт, не представлява произнасяне по същество на сигнала и не съдържа волеизявление, което да създава права и задължения или да засяга права или да създава задължения за оспорващите. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. Така постановеното определение е правилно. С оспореното решение ОИК – Аврен не е прието решение да се изисква информация от Районен съд – Варна, която информация се съдържа в: Протокол № 272 от 03.04.2024 г. по НОХД № 1323/2024 г., без заличени данни; Справка за съдимост и справка за административни наказания по чл. 78а НК от Бюро съдимост при Районен съд – Варна по отношение на Л. С. Л., избран за кмет на [населено място]. Правилен е решаващият извод на съда, че оспореното решение не е акт, който е годен предмет на обжалване, респективно липсва и правен интерес за жалбоподателите. Процесното решение е акт, който е част от производството по издаване на същинския административен акт, не представлява произнасяне по същество на сигнала и не съдържа волеизявление, което да създава права и задължения или да засяга права или да създава задължения за оспорващите. Съгласно чл. 21, ал. 5 АПК не са индивидуални административни актове волеизявленията, когато са част от производствата по издаване на индивидуални административни актове. На оспорване подлежат единствено решенията и отказите на ОИК за прекратяване на пълномощията на кмет по чл.42 ЗМСМА. Съгласно нормата на чл. 42, ал. 5 ЗМСМА решенията и отказите на ОИК по ал. 3, както и отказите по ал. 4 може да се оспорват пред съответния административен съд от заинтересуваните лица или от централните ръководства на партиите, компетентни съгласно устава, и ръководствата на коалициите, компетентни съгласно решението за образуване на коалицията, които са представени в общинския съвет или от упълномощени от тях лица, по реда на чл. 459 от Изборния кодекс. Отказът на ОИК – Аврен да се съберат доказателства за наличието на основанието по чл. 42, ал. 1, т. 4 ЗМСМА за предсрочно прекратяване на пълномощията на Кмета на Кметство [населено място] няма самостоятелен характер на административен акт, респ. липсва годен за оспорване акт, като липсва и правен интерес от оспорването на такъв акт, който не се явява приключващ производството акт Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България въвежда обща клауза за обжалваемост на административните актове, но при задължителното конституционно условие – обжалваният акт да засяга лицето, което го оспорва, т.е. същото да има пряк и непосредствен интерес. Такъв по приложение нормите на чл. 30, ал. 4 вр. ал. 6, изр. 2 и чл. 42, ал. 1 вр. ал. 3, изр. 2 от ЗМСМА лицата, подали сигнали до ОИК за предсрочно прекратяване на правомощията на общински съветник или правомощията на кмет, не притежават. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 459, ал. 1 ИК, според която само регистриралите даден кандидат за съответния избор, могат да обжалват решението на ОИК. С оглед на изложеното, определението на Административния съд – гр. Варна като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,