Определение № 377 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 863/2023 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по молба на „Искра 2003“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение № 119/27.09.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 421/2022 г. на Варненския апелативен съд. С решението е потвърдено решение № 827/27.06.2022 г. по възз. гр. дело № 1330/2022 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение жалбата по чл. 463 от ГПК на дружеството-молител, подадена в качеството му на присъединен взискател срещу предварително разпределение от 30.05.2022 г., предявено на 06.06.2022 г., изготвено при условията на чл. 495, във вр. с чл. 460 и чл. 461 от ГПК по изп. дело № 20217180400906 по описа на частен съдебен изпълнител с рег. № 718. При извършената служебна проверка, съдът намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение за процесуално недопустима. Съгласно имащите задължителен характер разяснения, дадени в мотивите към т. 3 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, целта на производството по гл. 24 (чл.чл. 303-309) от ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение, като краен правен резултат, и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Тази цел определя приложното поле на отмяната като процесуален способ за защита, допустим по отношение на определен кръг съдебни постановления – влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо в трите ѝ основни проявления – правоустановяващо, праворегулиращо и преклудиращо. На същото това принципно разрешение, – че процесуално допустим предмет на извънинстанционното производство за отмяна по гл. 24 (чл.чл. 303-309) от ГПК могат да бъдат само влезли в сила съдебни актове, формиращи сила на пресъдено нещо относно материалноправен спор, респ. – че молба за отмяна на влязъл в сила съдебен (или несъдебен) акт, който не поражда сила на пресъдено нещо, е процесуално недопустима, се основават и задължителните указания, дадени (освен с т. 3) и с т. 4 и т. 6 от същото ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, както и с ТР № 6/2020 от 20.05.2022 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към т. 1 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС изрично е прието, че решението на съда, постановено в производството по чл. 463 от ГПК за обжалване на разпределението, няма сила на пресъдено нещо относно изпълняемото вземане, т.е. относно материалното право, предмет на принудителното изпълнителнение. Това съдебно решение изобщо не се ползва с присъщата за решението в исковото производство сила на пресъдено нещо, формираща се относно материалноправния спор по делото, тъй като съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 1 и т. 2 от ТР № 2/2021 от 22.11.2022 г. на ОСГТК на ВКС, разрешаваните с решението по чл. 463 от ГПК на окръжния и на апелативния съд, въпроси при обжалването на разпределението, са свързани с правото на принудително и предпочтително удовлетворение – привилегиите на взискателите, които (макар и уредени в материален закон – чл. 136 от ЗЗД) имат процесуалноправен и обезпечителен характер по отношение на изпълняемото материално право на вземане. В рамките на това производство, макар и имащо въззивен (а не контролно-отменителен) характер, развиващо се по реда за обжалване на определенията (предвид изричното препращане в чл. 463 от ГПК към чл. 274 и чл. 278 от ГПК), съдът не разрешава със сила на пресъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, а дава съдебна защита на процесуални права на страните в изпълнителното производство. Поради това, влезлите в сила съдебни решения, постановени по реда на чл. 463 от ГПК, също като съдебните актове, постановени по реда на чл.чл. 435-438 от ГПК, не подлежат на отмяна по реда гл. 24 (чл.чл. 303-309) от ГПК. В заключение, подадената молба за отмяна следва да се остави без разглеждане, като процесуално недопустима, а образуваното по нея производство по делото следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение