Определение № 80 от 10.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1913/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адвокат Н. И. И., процесуален пълномощник на Г. А. П., срещу определение № 983 от 25.06.2024 г. по в. гр. д. № 53/2024 г. на Плевенски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател по чл. 248 ГПК за допълване на решение № 163 от 10.04.2024 г. по същото дело в частта за разноските с присъждане на адвокат И. на направените разноски за държавна такса по частната жалба срещу постановения акт на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК в размер на 15 лв. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и прави искане за отмяната му. Ответникът по частната жалба „Ти Би Ай банк“ ЕАД изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 248, ал. 3 ГПК срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С въззивното решение по в. гр. д. № 53/2024 г. Плевенски окръжен съд се е произнесъл и по частната жалба на адвокат И. – процесуален представител на ответника в исковия процес Г. П., като след частична отмяна на определението по чл. 248 ГПК на първоинстанционния съд е присъдил на адвокат И. допълнително сумата от 134, 96 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ и съдействие на ответника П.. За да постанови обжалваното определение, с което е отказал да измени решението си в частта за разноските, като присъди на частния жалбоподател адвокат И. направените разноски за държавна такса за частната жалба в размер на 15 лв., Плевенски окръжен съд е приел, че в производството по чл. 248 ГПК, независимо от неговия изход, разноски не се дължат и не следва да бъдат присъждани. Определението на въззивния съд е правилно. Последователна е практиката на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, че в производството по чл. 248 ГПК разноски не се дължат. Неприложимостта на разпоредбата на чл. 81 ГПК в това производство се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл. 81 ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл. 248, ал. 1 ГПК не е ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Определението по чл. 248 ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл. 248 ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт. В този смисъл са определение № 216 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3648/2016 г. на ВКС, III г. о., определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г. на ВКС, III г. о., определение № 29 от 13.01.2017 г. по ч. т. д. № 1797/2016 г. на ВКС, II т. о., определение № 256 от 01.08.2017 г. по гр. д. № 1355/2017 г. на ВКС, IV г. о., определение № 205 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 4518/2018 г. на ВКС, I г. о., определение № 615 от 09.10.2019 г. по ч. т. д. № 2377/2017 г. на ВКС, II т. о., определение № 58 от 04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на ВКС, I т. о., определение № 200 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 869/2022 г. на ВКС, I г. о. и др. По изложените съображения обжалвания акт на Плевенски окръжен съд следва да бъде потвърден. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение