Определение № 3781 от 22.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2597/2025 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.2370/12.05.25 по г.д.№.4354/24 на ВКС, състав на ІV ГО /след отмяна на постановеното по делото определение от открито съдебно заседание на 19.02.25 за даване ход на устните състезания/ подадената от А. Б. А. и Б. П. А. молба с вх.№.7632/15.12.23 и правно основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК за отмяна на влязло в сила решение №.721/18.05.22 по г.д.№.3654/21, САС, е оставена без разглеждане като просрочена. Постъпила е частна жалба от А.А. и Б.А., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Р. Ц. Ц. оспорва молбата; претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че адвокат Д. С. /разпитан като свидетел по г.д.№.4354/24 на ВКС, ІV ГО/ е бил процесуален представител на Д. А. по г.д.№.183/21 на ОС Перник и г.д.№.3654/21 на АС София, което е образувано по подадена от него въззивна жалба; в производството пред САС е проведено едно открито съдебно заседание - на 19.04.22, след като Д. А. е починала на 17.01.22; на това заседание адв.С. не се е явил, съдът е обявил делото за решаване и на 18.05.22 е постановил решението си; то е било съобщено на адв.С. /като упълномощен по делото процесуален представител на Д.А./ на 07.06.22, подлежало е на касационно обжалване, но не е било обжалвано. Същевременно от показанията на адв.С. се установява категорично, че той е уведомил семейството на покойната Д.А. чрез молителя А. А. за постановеното въззивно решение и за възможността да бъде обжалвано; последното означава, че ги е уведомил преди да изтече срока за обжалване; при това положение, ако бъде приета най-благоприятната за молителите дата за това (т.е. най-късната), това е последният ден от едномесечния срок, който е започнал да тече от деня, в който решението е било връчено на адв.С. (чл.283 ГПК) - 06.07.22; с това се опровергава твърдението на молителите, че са узнали за решението едва при връчване на книжа по изпълнително дело на 04.12.23. При тези обстоятелства е формиран извод, че тримесечният срок, предвиден в разпоредбата на чл.305 ал.1 т.5 ГПК за подаване на молбата за отмяна, е започнал да тече от 06.07.22 и е изтекъл на 06.10.22-т.е. преди подаване на молбата за отмяна на 4.12.23. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Съгласно чл.305 ал.1 т.5 ГПК в случаите по чл.303 ал.1 т.5 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на узнаване на решението. В случая по делото е безспорно установено от показанията на разпитания свидетел адв. С., че същият е уведомил семейството на починалата представлявана от него ответница Д.А. за постановеното въззивно решение в срока за обжалването му; посъветвал е наследниците й и, с оглед физическата му невъзможност да продължи да извършва процесуално представителство, да намерят друг адвокат за евентуални бъдещи действия. В разглежданата хипотеза от значение за поставяне на началото на срока за подаване на молбата за отмяна е факта на узнаване от молителите на решението-който в най-благоприятния за тях случай е последният ден от срока за обжалване /както е прието и в обжалваното определение/, а не дали представителната власт на адв.С. към момента на получаване на съобщението за решението вече е била прекратена поради настъпилата смърт на доверителката му Д.А. /обстоятелство, също безспорно/. При тези обстоятелства тримесечният срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК към датата на подаване на молбата по чл.303 ал.1 т.5 ГПК-15.12.23, вече отдавна е бил изтекъл и съответно правилно тя е била оставена без разглеждане. Атакуваното пред настоящият състав определение в този смисъл е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора на ответната страна се дължат направените разноски в размер на 400лв. платен адвокатски хонорар на основание чл.78 ал.3 ГПК. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,