Определение № 12873 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10716/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. В. К., понастоящем в Затвора [населено място], против определение № 1428/16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 681/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е върната исковата му молба с вх. № 3839/07.06.2024 г. на АССО и е прекратено производството по делото. Изложени са твърдения за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Ответната страна - Административен съд – София-град, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение АССО е върнал подадената от Г. К. исковата молба, с вх. № 3839/07.06.2024 г. на АССО, и е прекратил производството по делото. С подадената „частна жалба“ /искова молба/, уточнена с писмо от 03.06.2024 г., Г. В. К. е предявил иск против Административен съд – София-област за сумата 500 000 лв. за нанесени неимуществени вреди от нарушение на основни човешки права, поради неосвобождаването на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса по адм. дело № 11039/2023 г. по описа на АССГ. След постъпване на иска в АССО, с разпореждане № 1222/17.06.2024 г., съдът е указал на К. в 7-дневен срок да отстрани констатираните от съда нередовности, като приведе жалбата си в съответствие със законовите изисквания и в частност да посочи изрично вследствие на какви вреди се претендира исканата сума от 500 000 лева, да уточни в какво се изразяват претърпените неимуществени вреди и от кой незаконосъобразен съдебен акт и/или незаконосъобразни действия и/или произтичат твърдените вреди, съответно, ако се твърди, че вреди се претърпени в резултат на незаконосъобразни действия и/или бездействия, същите изрично да се конкретизират. Указано му е още да конкретизира нарушението, което намира, че е осъществено от страна на АССГ, като посочи изрично правната норма, която според ищеца е нарушена, като ако са нарушени всички изброени в исковата молба разпоредби, следва да обоснове по отношение на всяка една от посочените разпоредби по какъв начин АССГ е допуснал посоченото нарушение. Във връзка с горното, на К. е указано и да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да внесе 10 /десет/ лева държавна такса за предявения иск, съгласно чл. 2а, т. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В разпореждането изрично е указано, че при неотстраняване на допуснатите нередовности в 7-дневен срок от получаване на разпореждането, исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено. Препис от това разпореждане е връчено на К. чрез затворническата администрация на 19.06.2024 г., като срокът, в който е следвало да отстрани нередовностите в исковата молба е изтекъл на 26.06.2024 г./сряда, работен ден/. Посочено е, че както към предвидения от съда срок за отстраняване на нередовностите, така и към момента на постановяване на обжалваното определение, К. не е изпълнил дадените му от съда указания, поради което върнал исковата молба на подателя ѝ и прекратил производството по делото. С определение № 1428/16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 681/2024 г. по описа на Административен съд – София-област е върната исковата му молба с вх. № 3839/07.06.2024 г на АССО и е прекратено производството по делото. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. С обжалваното пред настоящата инстанция определение правилно и обосновано, предвид изложените по-горе факти, първоинстанционният съд приел, че жалбоподателят не е изпълнил дадените му указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба с цел установяване предмета на спора. С разпореждане № 1222/17.06.2024 г. на основание чл. 129, ал 2 ГПК депозираната от Г. К. искова молба е била оставена без движение, като на жалбоподателя са дадени подробни и ясни указания да уточни предмета на спора. Разпореждането е съобщено на К. на 19.06.2024 г. и до изтичане на законния 7-дневен срок /изтекъл на 26.06.2024 г./, той не е извършил никакви процесуални действия и в съда не са постъпвали никакви книжа във връзка с отстраняване на допуснатите нередовности. Доказателства в тази насока липсват и не са представени и пред настоящата касационна инстанция. Всеки, който предявява иск, е длъжен да подаде в съда искова молба със съдържание и приложения, каквито се изискват съгласно разпоредбите на чл. 127 и чл. 128 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Съдът проверява редовността на исковата молба. В случай, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ГПК и чл. 128 ГПК, на ищеца се изпраща съобщение да отстрани в 7-дневен срок допуснатите нередовности. Когато ищецът не изпълни в срок дадените му указания, исковата молба се връща. Съдът е сторил необходимото и е изпълнил нормативното си задължение да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите по исковата молба. Неизпълнението на дадените указания от страна на К., в резултат на неизясняване на обстоятелствата, на които се основава искът, прави същия недопустим, поради което производството по делото правилно е било прекратено с връщане на исковата молба. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на трето отделение,