Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г.

Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от "Център за спешна медицинска помощ" [населено място], представлявана от директора Л. -М., чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение от 22.04.2014 г. по в. гр. д. № 104/14 г. на Окръжен съд Враца, с което е отменено решение от 28.11.13 г. по гр. д. № 2795 по описа за 2013 г. на Районен съд Враца и вместо това е постановено друго, с което са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 от КТ и са присъдени разноски. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с отхвърляне на предявените искове. Претендира направените по делото разноски. С определение № 1108 от 28.10.2014 г. е допуснато касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпрос, свързан с възможността на работодателя да прекрати сключен договор с уговорен в негова полза срок за изпитване съгласно чл. 71, ал. 1 от КТ, за който е констатирано, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения с № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/10 г. на III г. о., № 11 от 24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/11 г. на IV г. о. и № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите, съдържащи се в горепосочените решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, съгласно които - трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него. Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Видът на трудовия договор е без значение за валидността на клаузата за изпитване. Наличието на последната не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, защото зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срока. Само, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време /в зависимост от предварителната уговорка на страните/. Независимо от така дадения отговор, настоящият съдебен състав намира постановения акт за правилен, но поради различни от тези на въззивния съд мотиви: Не се спори, че между страните е имало сключен безсрочен трудов договор /№ 39 от 29.09.2012 г./, по силата на който считано от 1.10.2012 г. Ж. К. С. е изпълнявал длъжността "лекар" в "Център за спешна медицинска помощ" [населено място]. Същият е прекратен считано от 1.12.2012 г. на основание чл. 325, т. 1 от КТ със заповед № 54 от 30.11.2012 г. На същата дата /30.112012 г./ между тях е бил сключен нов трудов договор на основание чл. 70, ал. 1 от КТ със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. По силата на този договор Ж. К. С. отново е бил назначен на длъжност "лекар" в Център за спешна медицинска помощ" [населено място], Медицински сектор филиал Бяла С., считано от 1.12.2012 г. Със заповед № 021 от 31.05.2013 г. договорът е прекратен, считано от 1.06.2013 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ поради: "изтичане на уговорения срок". Това уволнение Ж. К. С. е оспорил на две основания: 1.Противоречие с чл. 70, ал. 5 от КТ, тъй като е недопустимо сключване на трудов договор със срок за изпитване след като годността му да е заема длъжността е била проверена вследствие на сключен преди това безсрочен трудов договор и 2.Превръщане на договора в такъв за неопределен срок на основание чл. 71, ал. 2 от КТ пред вид факта, че не е прекратен от работодателя до изтичане на срока за изпитване. От тези доводи инстанциите са разгледали само втория и като са го счели за основателен, са уважили предявените искове. В. съд е приел, че между страните е бил сключен срочен трудов договор /със срок за изпитване/, който поради това че не попада сред изчерпателно посочените хипотези по чл. 68, ал. 1, 3 и 4 от КТ, следва да се счита за сключен за неопределен срок. Мотивирал е извода си за незаконосъобразност на извършеното уволнение с невъзможността да се прекратява безсрочно трудово правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ /изтичане на уговорения срок/. Този извод е неправилен, защото както беше посочено по-горе договорът със срок за изпитване не е срочен договор по чл. 68 от КТ. При наличие на сключен договор със срок за изпитване в полза на работодателя, последният може в рамките на изпитателния срок да го прекрати с едностранно волеизявление, без да посочва мотиви и без да е необходимо да ангажира пред съда каквито и да са други доказателства. Единственото задължение на съда в този случай е да провери дали прекратяването е настъпило в уговорения изпитателен срок и в случая това е така, защото е направено със заповед от 31.05.2013 г. Според настоящия съдебен състав заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е незаконосъобразна на друго основание. Съгласно нормата на чл. 70, ал. 5 от КТ и установената практика /решение по чл. 290 от ГПК № 261 от 7.11.2014 г. по гр. д. № 1477/14 г. на IV г. о. на ВКС/ няма възможност да се сключва втори и въобще последващ трудов договор със срок за изпитване със същия работник или служител за същата работа. Ограничението по чл. 70, ал. 5 от КТ обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор /какъвто е настоящия случай/ за изпълнение на определена длъжност, се сключва нов трудов договор за същата трудова функция. Това ограничение произтича от смисъла на клаузата за изпитване - да се провери годността на работника или служителя да изпълнява точно определена трудова функция. След като работодателя вече веднъж е сключил безсрочен трудов договор със служителя да изпълнява длъжността "лекар" и след прекратяването на този договор, се е съгласил да сключи нов за същата длъжност, той мълчаливо е заявил, че работника или служителя може да изпълнява работата. Този втори договор /със същия работник или служител, за същата длъжност/ не може да бъде със срок за изпитване, защото годността за изпълнението е вече проверена и подобен договор би бил изпразнен от съдържание. Законовата забрана за последващо изпитване води до недействителност на клаузата от трудовия договор относно срока за изпитване, а тя от своя страна води до незаконност на посоченото от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, поради изтичане на уговорения срок. С оглед изхода от спора, направеното искане в представения отговор и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответника следва да бъдат присъдени доказаните като реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, които съобразено отразеното в представения договор за правна защита и съдействие от 25.06.2014 г. са в размер на 600 лв. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение