Решение № 536 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2014 г.

Решение № 536 от 19.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1595/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП против решение № 2705/29.11.2013 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по административно дело № 1763/2012 г., в частта му, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 161105682/2.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 496/9.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/. В касационната жалба се излагат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са неправилни изводите на съда за недоказаност на реалното извършване на доставките по процесните фактури, както и за това, че задължителните осигурителни вноски и лихвите за 2004 г. и за периода м. януари - м. ноември 2005 г. са погасени по давност. Претендира се отмяна на обжалваното решение, в т. ч. в частта му, в която са присъдени разноски на жалбоподателя, и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди РА в отменените от първоинстанционния съд части, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Христо Димитров Стоянов, осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Христо Стоянов 94" със седалище и адрес на управление гр. Кричим, ул. "Александър Димитров" № 18 не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за касатора, е допустима, а разгледана по същество -неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № 161105682/2.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 496/9.05.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП. В производство по реда на чл. 122 ДОПК с оглед констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК - данни за укрити приходи с РА са определени задължения за ДДС в общ размер 12 658.39 лв. и лихви 4068.16 лв. за данъчните периоди м. декември 2007 г., м. декември 2008 г. и м. декември 2009 г.; определени са задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер 2 171.52 лв. и лихви 476.95 лв.; вноски за задължително ЗО за 2004 г. и 2005 г. в общ размер 176.40 лв. и лихви 171.64 лв. Органът по приходите е приел, че през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. ЕТ е получил доставки на стоки по фактури, издадени от девет доставчика, които фактури не са осчетоводени, а закупените стоки по тях не са заведени по счетоводна сметка 304 "Стоки". Същите към 31 декември на съответната година са реализирани със съответната надценка от 15%, според дадените обяснения от ревизираното лице, но приходи не са отчетени. Във връзка с това е начислен за посочените по-горе данъчни периоди ДДС при продажбите. Определени са допълнителните задължения данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. във връзка с допълнително установен доход от дейност като ЕТ, поради коригиране на декларираните разходи във връзка с дейността с отчетната стойност на неосчетоводените стоки и коригиране на декларираните приходи с неосчетоводените приходи. За 2004 г. органът по приходите е установил внесени със закъснение вноски за ЗО за месеците от януари до октомври вкл. и невнесени за м. ноември и м. декември в размер на 18 лв., както и невнесени вноски за ЗО за цялата 2005 г. в общ размер 158.40 лв. Определени са и задължения за лихви. АС подробно е обсъдил констатациите в РД и РА във връзка с насрещните проверки на доставчиците, както и представените от тях извлечения от счетоводни сметки, фактури и писмени обяснения, и е приел, че без да е извършена проверка в счетоводствата на доставчиците, без да е установено по категоричен начин плащането по фактурите и без документи, установяващи предаването и приемането на стоките /приемо-предавателни протоколи/, както и транспортни документи, заявки за доставка от ЕТ и искания във връзка с тези заявки за изписване на стоките от складовете на доставчиците, твърденията на ревизиращите органи за това, че стоките по неосчетоводените фактури действително са получени от ревизираното лице и реализирани в последствие чрез тяхната продажба, са недоказани. По реда на чл. 192 ГПК в хода на съдебното производство отново са изискани от доставчиците документи във връзка с доставките. Не са представени от тяхна страна други допълнителни документи, различни от тези, събрани в хода на ревизионното производство, които да установяват осъществяването на доставките на цигари и хранителни стоки от тях на ревизирания ЕТ в неговите търговски обекти. Само един от доставчиците - Спийдстар" ЕООД е представил пътни листове, които обаче не могат да бъдат свързани с търговските обекти на жалбоподателя. Установява се, че по-голямата част от фактурите не носят подпис на получател. Жалбоподателят е оспорил автентичността на всички фактури, носещи подпис на получател, с изключение на тези, които е подписал лично. Вещото лице графолог установява, че една от оспорените фактури също е подписана лично от жалбоподателя. Вземайки предвид фактурите, подписани от жалбоподателя, за които той не оспорва че е получил стоките, вещото лице по назначената ССЕ е определило по методиката на РА дължимия ДДС, както и дължимия данък по чл. 48 ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като ЕТ. Съобразявайки заключението на ССЕ съдът е изменил РА в частта му относно задълженията за ДДС и лихви като вместо 12 658.39 лв. и лихви 4 068.16 лв. е определил задължения за ДДС общо в размер на 1 324.74 лв. и съответните лихви върху тази сума; изменил е задълженията за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2009 г. като вместо 1 540.78 лв. е определил дължим данък в размер на 1 476.13 лв. ведно със законните лихви; отменил е РА в частта му, в която са установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и лихви за 2007 г. и 2008 г. По отношение на осигурителните вноски за ЗО съдът е приел, че за 2004 г. и за периода м. януари - м. ноември 2005 г. същите са погасени по давност, поради което е отменил РА и в тази част. Така постановеното решение е правилно. Потвърждение за това е и фактът, че с решение № 604/5.07.2011 г. директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" е отменил първоначално издадения РА № 161005238/22.03.2011 г. относно установените с него задължения за ДДС за данъчните периоди м. декември 2007 г., м. декември 2008 г. и м. декември 2009 г. и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и е посочил в мотивите на своето решение, че изводът на ревизиращия орган за наличието на реални доставки на стоки по спорните фактури е необоснован и недоказан. Същият се базира само на твърденията на доставчиците без наличието на документи, установяващи приемането и предаването на стоките. Въпреки дадените задължителни указания за установяването на посоченото обстоятелство нови доказателства при ревизията не са събрани. С отменителното решение са дадени и задължителни указания да бъдат проверени подписите на фактурите и да се установи чии са. Тези указания също не са изпълнени. Липсват констатации в РД дори за това работили ли са в търговските обекти на ревизираното лице работници по трудови правоотношения през целите ревизирани периоди и кои са те. От тези лица не са поискани обяснения за това получавали ли са стоки и подписвали ли са фактури. Неоснователни са доводите на касатора във връзка с изводите на съда за изтекла погасителна давност по отношение на осигурителните вноски и лихвите. За 2004 г. е установено в самия РД внасянето на дължимите авансово за всеки месец осигурителни вноски за ЗО /без м. ноември и м. декември/. Начислени са лихви за невнасянето им в срок. За 2005 г. са определени задължения също за авансови вноски за всеки месец, а не за годишна изравнителна вноска по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. Поради това законосъобразно първоинстанционният съд е преценил изтеклата погасителна давност по отношение на всяка една от определените с РА месечни авансови вноски, които съгласно цитирания законов текст се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Това е срокът за внасяне определен в РА, и съобразно него са изчислени лихвите за забава. С оглед на изложеното решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Разноските на жалбоподателя са правилно определени в обжалваното решение, а и конкретни доводи за противното не се сочат от касатора. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение