Определение № 2594 от 18.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2023 г.

Подадена е частна жалба вх.№ 6994/06.04.2026 г. от Д. Х. Б. и В. А. Б., чрез адв. Е. Б., с която е поискана отмяна на постановените по настоящото дело определение № 116/11.01.2024 г. и определение № 4135/18.12.2023 г. в частта, с характер на разпореждане, с която след допускане на касационния контрол на въззивното решение по подадената от касаторите жалба, им е указано, че следва да внесат съответната за всеки от тях държавна такса за разглеждане по същество на касационната жалба. С разпореждане от 11.04.2026 г., предвид неяснота на съдържанието и искането в частната жалба съдът е дал указания на Д. Б. и В. Б. да уточнят дали обжалват цитираните съдебни актове, или е подадена молба по чл. 4б ЗДТ за връщане като недължима на внесената от тях по настоящото дело държавна такса за разглеждане на касационната им жалба. В подадена молба-уточнение вх. №7782/17.04.2026 г. е посочено, че „в случай, че е налице правна възможност“ без отмяна на „въпросните определения“ да се върнат внесените държавни такси, то тогава „частната жалба да се цени като молба“. При тези уточнения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: Определение № 4135/18.12.2023 г. е постановено в производство по чл.288 ГПК и с него е допуснат касационният контрол по жалбата на ищците, като на същите им е указано да внесат съответната държавна такса за разглеждане на касационната жалба, доколкото е констатирана промяна в предходно декларираните обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК. С определение № 116/11.01.2024 г. им е даден допълнителен срок за внасяне на държавните такси, като е посочено, че поради настъпилата промяна в имущественото състояние на ищците, не е налице хипотезата на чл. 83, ал. 2 ГПК и не са налице причини за освобождаването им от задължението за внасяне на такси и разноски за производството. Указанията за внасяне на държавна такса са били изпълнени и делото е приключило с постановяване на решение № 419/27.06.2024 г. по гр.д. № 1262/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г.о. Настоящата частна жалба е подадена повече от 2 години след приключването на гр.д. № 1262/2023 г. на ВКС, ІІІ г. о. (и след окончателното завършване на спора при повторното му разглеждане). С нея се обжалват неподлежащи на обжалване съдебни актове, поради което частната жалба подлежи на връщане на подателите й – чл. 286, ал. 1, т. 3, вр. чл. 275, ал. 2 ГПК. Разпорежданията за определяне на дължимия размер държавна такса за касационното производство не са от категорията актове по чл. 274, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Проверката им е възможна само по повод обжалване на разпореждане/определение на касационния съд за връщане на касационната жалба като нередовна и прекратяване на производството, поради неизпълнение на указанията за внасяне на държавна такса. В случая, молителите са изпълнили указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса, след което касационната им жалба е разгледана и производството по гр. д. №1262/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о., е приключило с окончателно съдебно решение през 2024 г. Съгласно чл. 73, ал. 3 ГПК държавната такса се дължи при предявяване на искането за защита и съдействие от съда. Разпоредбите на ЗДТ и раздел ІІ-ри на Глава VІІІ от ГПК не предпоставят дължимост/недължимост на държавната такса в зависимост от крайния изход на спора, респ. - дали той е негативен или позитивен за страната и дали тя е могла „да възстанови“ разходите си за такси. Държавната такса е внесена от жалбоподателите на основание стабилен съдебен акт и не е „недължимо платена“ по смисъла на чл. 4б ЗДТ. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение