Определение № 62 от 30.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 5406/2016 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от адв. Б. В. в качеството му на процесуален представител на К. Й. Ц. и Н. Д. Ц. за допълване на решение № 173 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 5406/2016 г. на ВКС, І г.о., в частта за разноските, като бъдат присъдени направените от доверителите му разноски по делото за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез процесуалния представител на дружеството адв. К. Й., в който е направено възражение, че молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна, тъй като молителите не са представили доказателства за извършени разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство поради липса на извлечение от банковата сметка на адвокатското дружество, както и че претендираното адвокатско възнаграждение, дори и да е платено, е прекомерно. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид: С решение № 173 от 07.01.2010 г. по гр.д. № 5406/2016 г. на ВКС, І г.о., е оставено в сила решение № 131 от 22.07.2016 г. по в.гр.д. № 272/2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 137 от 05.02.2016 г. по гр.д. № 1257/2015 г. на Окръжен съд - Варна, с което е отхвърлен предявеният от „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД против К. Й. Ц. и Н. Д. Ц. иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в сграда [населено място], [улица], ет.6, с идентификатор .... по КККР на [населено място], с площ 179.68 кв.м, подземно паркомясто № 15 с идентификатор .... с площ 16.50 кв.м и подземно паркомясто № 6 с идентификатор .... с площ 16.80 кв.м, находящи се в същата сграда, ведно със съответните припадащи се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж за всеки обект. С това решение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответниците в касационното производство К. Й. Ц. и Н. Ц., заявено в проведеното на 19.11.2019 г. открито съдебно заседание пред ВКС, за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция. Молбата за допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по делото, с Договор за правна защита и съдействие, сключен на 30.10.2017 г. молителите К. Ц. и Н. Ц. са възложили на Адвокатско дружество „Б. и ко” да осъществява преглед на документите, подготовка и съдебна защита с процесуално представителство в производството пред ВКС по гр.д. № 5406/2016 г. на І г.о., за което са договорили адвокатски хонорар в размер на 6 960 лв. с ДДС, платим в срок не по - късно от 5 дни от подписване на договора. Представена е фактура, издадена от Адвокатското дружество и преводно нареждане от 01.11.2017 г., с което сумата е преведена от Н. Ц. по сметка на дружеството. Предвид изложеното възражението на „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД, че по делото не са представени доказателства уговореното адвокатско възнаграждение да е платено, е неоснователно. Неоснователно е и възражението за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Молителите в настоящото производство К. Ц. и Н. Ц. са ответници по иск с правно основание чл. 108 ЗС с цена на иска 311 990 лв./ сбор от данъчните оценки на трите самостоятелни обекта, предмет на иска за ревандикация - жилище и две паркоместа/. Уговореното и платено от тях адвокатско възнаграждение за защита по този иск в размер на 6 960 лв. не надхвърля минималния размер, предвиден в чл. 7, ал.2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което дори хипотетично да се приеме, че делото не е с висока фактическа и правна сложност, заплатеното от молителите възнаграждение не може да бъде намалено под този размер. Предвид изложеното молбата за допълване на решението в частта за разноските се явява основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал.3 ГПК жалбоподателят по делото „Лийгал енд ланд сървисиз” ЕООД бъде осъден да заплати на К. Й. Ц. и Н. Д. Ц. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 6 960 лв. Водим от гореизложеното съдът