Определение № 5803 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5248/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД срещу Определение № 14796/17.04.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 4449/2026 г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД за спиране предварителното изпълнение на Разпореждане № 4683/24.03.2026г., издадено от главен инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - Плевен, инкорпорирано в жалба срещу посочения акт. Частният жалбоподател обжалва определението като неправилно – постановено в нарушение на материалния закон. По същество възраженията му се свеждат до това, че съдът необосновано е приел, че е налице риск за общественото здраве и живота на гражданите от разпространението в търговската мрежа на местни продукти, обработвани и съхранявани при нарушение на нормите за хигиена и температурен режим. Счита, че твърденията на съда са хипотетични и неподкрепени с доказателства. Излага и съображения, че от предварителното изпълнение дружеството търпи вреди, които са трудно поправими, поради намаляване на пазарната стойност и загубата на търговски партньори, което не можело да бъде компенсирано с последващо обезщетение. Излага съображения, че не е налице реална опасност за живота и здравето на гражданите. Твърди, че липсват каквито и да е данни и доказателства за продуктите, от които да се направят изводи, че същите са опасни. Сочи, че отхвърлянето на искането за спиране на предварителното разпореждане на обжалваното Разпореждане за забрана № 4683/24.03.2026г. води до ограничаване на възможността дружеството да реализира стоката на пазара, както и че предварителното изпълнение води до непропорционално засягане на правата на дружеството, предвид безспорните данни за годността и качеството на процесните продукти. Моли обжалваното определение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което да се спре предварителното изпълнение на Разпореждане № 4683/24.03.2026 г. Ответникът по частната жалба – Главен инспектор в отдел „Контрол на храните – Растителна защита“ при ОДБХ – Плевен оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение и отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение първоинстанционният съд е приел, че искането за спиране, с което е сезиран, е бланкетно – да се спре изпълнението на заповедта до приключване на производството по оспорването й с влязъл в сила съдебен акт поради това, че ще причини на оспорващия вреди в изключително големи размери. Посочил е, че разпореждането не е за унищожаване на процесните стоки – с него се забранява транспортирането, търговията и преработката на месните заготовки, т.е. няма пречка същите да бъдат съхранявани при съответните изисквания до доказване на годността им. От друга страна е посочил, че видно от приложения по делото Констативен протокол № 0032707/24.03.2026г. в обекта са констатирани редица нарушения на хигиенните изисквания, довели до прилагане на процесната мярка. Приел е, че предвид това твърдението на жалбоподателя за настъпване на вреди в големи размери от изпълнението на ПАМ (по подразбиране имуществени), не може да бъде противопоставено на риска за общественото здраве и живота на гражданите от разпространяването в търговската мрежа на месни продукти, обработвани и съхранявани при нарушение на нормите за хигиена и температурни режими. За пълнота на изложението си е посочил, че при установяване незаконосъобразност на оспорения акт, жалбоподателят разполага с възможността да потърси обезщетение за причинените му вреди по реда на ЗОДОВ. Определението е правилно по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от „МИЛКИ ГРУП БИО“ ЕАД срещу Разпореждане за забрана № 4683/24.03.2026 г. издадено от главен инспектор в отдел „Контрол на храните – Растителна защита“ при ОДБХ – Плевен, с което на основание чл. 24, ал. 1 от Закона за управление на агрохранителната верига (ЗУАВ) и чл. 138, § 2, б. “г“ от Регламент (EС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 година относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита, за изменение на регламенти (ЕО) № 999/2001, (ЕО) № 396/2005, (ЕО) № 1069/2009, (ЕО) № 1107/2009, (EС) № 1151/2012, (ЕС) № 652/2014, (EС) 2016/429 и (EС) 2016/2031 на Европейския парламент и на Съвета, регламенти (ЕО) № 1/2005 и (ЕО) № 1099/2009 на Съвета и директиви 98/58/ЕО, 1999/74/ЕО, 2007/43/ЕО, 2008/119/ЕО и 2008/120/ЕО на Съвета, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 854/2004 и (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 89/608/ЕИО, 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО, 91/496/ЕИО, 96/23/ЕО, 96/93/ЕО и 97/78/ЕО на Съвета и Решение 92/438/EИО на Съвета (Регламент относно официалния контрол), наричан за краткост „Регламент (EС) 2017/625“ е забранено транспортирането, търговията и преработката на пилешко бутче „Бегриид“ – 332 кг и свинско контрафиле – 318,5 кг, в общо количество 650,5 кг, намиращи се в обект „Предприятие за производство на овкусено бяло и червено месо, преопаковане и преработка на месни продукти и търговия с тях“, стопанисван от оспорващото дружество. Както правилно е посочил и първоинстанционният съд предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 3 ЗУАВ обжалването на актове като процесния не спира изпълнението. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК посочва кога може да се спре предварителното изпълнение на административния акт - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая е приложима тази законова разпоредба предвид чл. 166, ал. 4 АПК, вр. чл. 25, ал. 3 от ЗУАВ. Защитата по чл. 166 АПК изисква наличието на две кумулативни предпоставки: 1. Друг противопоставим интерес – „значителна или трудно поправима вреда“, която ще настъпи за лицето и 2. Настъпването на нови обстоятелства. Тежестта на доказване е върху лицето, което иска спиране на предварителното изпълнение, защото предвиждайки предварителното изпълнение на административен акт, законът е презюмирал наличието на значим обществен интерес, защитата на който налага предварителното изпълнение. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта следва да се докажат от оспорващия. Поради това доводите в частната жалба, че твърденията на съда, за да откаже да спре предварителното изпълнение са хипотетични и неподкрепени с доказателства са неоснователни. Съдът е изхождал от презюмирания от законодателя интерес от допускане по силата на закона на предварително изпълнение на акт като процесния и липсата на представени от дружеството доказателства, с които да се обоснове исканото спиране на предварителното изпълнение. В случая жалбоподателят (сега частен жалбоподател) не е доказал наличието на друг противопоставим обществен интерес, както и наличието на нови обстоятелства, които да обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорваното разпореждане. Искането за спиране направено с жалбата пред първоинстанционния съд не е обосновано и не е доказано и както правилно е отбелязал съда, същото е бланкетно. Не е посочено защо предварителното изпълнение на административния акт следва да бъде спряно. Не са представени и доказателства във връзка с така направеното искане. Пред първата инстанция като доказателства към жалбата са представени, съгласно посоченото от жалбоподателя „Сет с документи за замразено пилешко бутче 332 кг.“ и „Сет с документи за замразено свинско контрафиле 318,5 кг.“, които не са преведени на български език. Към частната жалба, с допълнителна молба, е представен превод на тези документи. От същите обаче не се установява, че касаят именно продуктите предмет на обжалваното разпореждане – най – малкото посочените в документите килограми на внесените продукти са различни. Искането са спиране не е обосновано с нови факти, които следва да се установят от тези документи и които биха имали за последица спиране на предварителното изпълнение. Отделно от това от същите се установява срокът на годност на описаните в тях продукти - пилешко бутче и свинско контрафиле. Процесното разпореждане за забрана е постановено поради липса на етикет или идентификационна маркировка, с което не е осигурена проследимост, а не поради изтекъл срок на годност. Видно от Констативен протокол № 0032707/24.03.2026г. по отношение на стоките предмет на разпореждането е записано, че „В същата хладилна камера № 1 се съхранява суровина пилешко бутче бегрид в количество 332 кг, както и свинско контрафиле в количество 318,5 кг /замразено/ … без идентификационна маркировка, с което не е възможно извършване на проследимост.“ Представените доказателства не обосновават наличието на такива противопоставими на обществения интерес обстоятелства спрямо частния жалбоподател, които да обосноват спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Изложените в частната жалба неблагоприятни последици не обосновават спиране на предварителното изпълнение. Не са и представени писмени доказателства, които да доказват твърденията за имуществени вреди. Отделно от това, както е посочил и първоинстанционният съд евентуалните имуществени вреди за дружеството, защото искането за спиране се обосновава с настъпването на такива, подлежат на обезщетяване при евентуална незаконосъобразност на административния акт. В заключение твърдяната възможност за настъпване на сериозни и непоправими вреди не е доказана от частния жалбоподател. Неблагоприятните последици, които той счита, че ще настъпят за него произтичат от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение и не се основават на нови обстоятелства, каквото е изискването на чл. 166, ал. 2 АПК. Липсват доказателства, които да оборят законовата презумпция за държавна и обществена необходимост от предварителното изпълнение на оспореното Разпореждане за забрана № 4683/24.03.2026 г. издадено от главен инспектор в отдел „Контрол на храните – Растителна защита“ при ОДБХ – Плевен, което е предвидено от самия закон. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение