Решение № 1576 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2010 г.

Решение № 1576 от 2.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9517/2010 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Тодоров Димитров от с. Александрово, Община - Ловеч срещу решение № 240/1.06.2010 г., постановено по адм. дело № 717/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 110900145/29.06.2009 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Ловеч, потвърден с решение № 377/02.09.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП за определен за внасяне ДДС за данъчни периоди 01.07.2005 г. - 30.11.2005 г., 01.05.2006 г. - 30.11.2006 г. и 01.06.2008 г. - 30.11.2008 г. в общ размер от 31 804,37 лв. и определените върху тази обща главница лихви в размер на 9 172,27 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът се оплаква, че неправилно съдът е приел изчисляването на данъчната основа от ревизията и оттам размера на данъка. Правилно съдът е приел, че размерът на данъка следва да се определи по чл. 56, ал. 2 ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 53, ал. 2 ППЗДДС (отм.), а не както съм твърдял - чл. 56, ал. 3 ЗДДС (отм.), съгласно който данъкът е включен в обявената цена - в случая служебно определената от органа по приходите. По повод приетите от съда съдебно-икономическа и комплексна икономическа и агрономическа експертизи касаторът излага оплаквания, че макар съдът да ги е кредитирал, не се е съобразил с тях, както и че съдът не е отговорил на възражението му за приети различен подход, който е приет за определяне на данъчната основа и методиката на определяне на количествата и цените на произведената селскостопанска продукция за 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като твърди, че само за 2008 г. ревизиращият екип е изяснил механизма на използваната методика, като се е позовал на декларираните обработваеми добиви от декар обработваема площ и средните цени на съответните култури, получени от официалния сайт на министерството на земеделието и храните, но същата методика не била приложена за другите данъчни периоди. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Кривошиева. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на РА № 110900145/29.06.2009 г. и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в депозирания по делото писмен отговор я оспорва и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 270 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК и правилно ревизията е извършена по този особен ред, както и са анализирани представените доказателства. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Георги Димитров срещу РА № 110900145/29.06.2009 г. първоинстанционният съд е приел, че правилно органите по приходите са провели ревизията по реда на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, тъй като е установено, че липсват документи, необходими за установяване на основата за облагане с данъци. Съдът се е позовал на използваните при ревизията ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 ЗДДФЛ, в които лицето е декларирало приходи от произведена от него земеделска продукция и е направил извод, че правилно ревизиращите органи са приели, че Георги Димитров е декларирал различни данни при подаване информация относно добивите и доходите от дейността си в различни декларации по различно време, както и в други подавани документи - анкетни карти и заявления, както и от изготвени справки, предадени в хода на ревизията във връзка с връченото му уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК. От така установената фактическа обстановка, съдът е извел извод, че липсват документи, които да послужат като обективен критерий за определянето на данъчната основа за облагане с ДДС. В този смисъл съдът е разяснил в решението си, че при облагането по особения ред по чл. 122 ДОПК, определената по този начин данъчна основа се различава от реално осъществените данъчни фактически състави, но и че това е в резултат на действията, респ. бездействията на ревизираното лице. Съдът се е позовал и на презумпцията в чл. 124, ал. 2 ДОПК, която не била опровергана и от приетите от съда съдебно-счетоводната и комплексна счетоводна и агрономическа експертизи, в които са представени варианти и те се различават в зависимост от базата доходи в подаваните от лицето ГДД, анкетни карти като земеделски производител и в случаите, ако се направи аналог с други производители, извършващи същата или сходна дейност в региона, в който работи ревизираното лице. Обстоятелството, че при различните варианти според съда се получава различен размер, не е основание да се приеме, че определения от ревизията начин на определяне на данъчната основа е неправилен. Относно определеният размер на данъка съдът е приел, че той се изчислява по формулата на чл. 53, ал. 2 ППЗДДС (отм.), тъй като за случая е налице хипотезата на чл. 56, ал. 2 ЗДДС (отм.), а не както неправилно страните по делото са се позовали на чл. 56, ал. 3 ЗДДС (отм.). Относно определянето на ДДС по смисъла на чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) съдът е изложил мотиви, че е следвало ревизираното лице да начислява ДДС при наличието на облагаем оборот. Относно възражението на жалбоподателя, че за периодите, когато оборотът е бил спаднал не е следвало да начислява ДДС, то е прието от съда за неоснователно, тъй като няма данни да е предприета дерегистрация поради спадане на оборота по изискуемия на основание чл. 118, ал. 1 ЗДДС (отм.) начин. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно. Съдът е направил законосъобразни изводи, че органът по приходите не е допуснал нарушение като е извършил ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК. В тази връзка правилно е анализирал фактите по делото, които обосновават наличието на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК, тъй като е установен, че ревизираното лице е подавало различни данни за доходите си от дейността му като земеделски производител - В ГДД по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 ЗДДФЛ, в анкетните карти с оглед регистрацията му като земеделски производител и заявления, свързани със системата за единно плащане на площ, вследствие на които касаторът е получил субсидии за 2007 г. в размер на 1 940 лв. и за 2008 г. - 2 856 лв. При определяне на данъчната основа при този вид ревизии, следва да се използват критериите в чл. 122, ал. 2 ДОПК, което както правилно е приел решаващият съдебен състав е спазено от приходната администрация при извършване на ревизията. Този начин на определяне на данъчната основа, респ. данъка показва известни неточности, но те са свързани с действия, респ. бездействия на ревизираното лице, довели до извършване на ревизията по особения ред, а не директно по материалния закон в зависимост от конкретния случай. В този смисъл от съда правилно са преценени заключенията на вещите лица по двете съдебни експертизи, които са дали различни варианти с оглед различните бази доходи, които са взети предвид при изчисленията на данъчната основа и размера на данъка. Относно определените данъчни основи от приходните органи, законосъобразни са изводите на съда, че те са използвали необходимите критерии по чл. 122, ал. 2 ДОПК при съобразяване със събраните доказателства - подадени от ревизираното лице - ГДД, анкетни карти, заявления, представени справки, протоколи за извършени насрещни проверки на купувачи на готова земеделска продукция - малини и ягоди от "Летница" ЕООД и "Екоплод-БГ" ЕООД, както и документи, изходящи от ДФ "Земеделие", официалния сайт на министерството на земеделието и храните. В този смисъл правилно съдът е приел, че констатациите на ревизионния акт се ползват с презумптивна доказателствена сила, която не е опровергана от жалбоподателя с оглед задължението му, вменено от чл. 124, ал. 2 ДОПК. Предвид извършената регистрация по ЗДДС с Акт № 112069080036448/09.01.2009 г., законосъобразни са изводите на съда за определяне на данъчни задължения за ДДС съгласно чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.). Законосъобразни са изводите на съда и относно неоснователното възражение на касатора, че за някои от данъчните периоди оборота му е бил спаднал под 50 000 лв., поради което не се дължало според него облагане с ДДС. След като няма данни по делото касаторът да е искал дерегистрация поради спадане на облагаемия оборот, то правилно съдът се е позовал на чл. 118 ЗДДС (отм.) и след като такава дерегистрация не е осъществена, ДДС е дължим и правилно е начислен. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка от касационната инстанция не се установи да са допуснати сочените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на решението. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Юрисконсултско възнаграждение на ответника по касационната жалба не се дължи. Такова е присъдено от първоинстанционния съд и съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК то е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждение. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,