Определение № 2076 от 09.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 1426/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба (наименувана “молба”), подадена от ответника “ТЕРРА СПЕД” ООД, ЕИК[ЕИК], против определение № 54/04.02.2026 г. по в.ч.гр.д. № 41/2026 г. по описа на Окръжен съд - Видин, с което след отмяна на определение № 2212/04.12.2025 г. по гр.д. № 2120/2025 г. на Районен съд – Видин, е допуснато на основание чл. 389 ГПК обезпечение на предявения от “СГ ТРАНСПОРТ 88” ЕООД, ЕИК[ЕИК], срещу настоящия частен касатор иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД до размера на претендираната сума от 3 000 лева, чрез налагане на обезпечителна мярка “запор” върху банковите сметки на длъжника във всички банки на територията на Република България, включително: “УниКредит Булбанк” АД, “Банка ДСК” АД, “ОББ” АД, “Юробанк България” АД, “Райфайзенбанк България” ЕАД, “ЦКБ” АД, “АлианцБанк България” АД, “Инвестбанк” АД, “Ти Би Ай Банк” ЕАД, “ПИБ” АД, “Българо-американска кредитна банка” АД, “Про Кредит Банк България” ЕАД, “Интернешънъл Асет Банк” АД, “Търговска Банка Д” АД. Допускане на касационно обжалване се иска по поставени от обжалващия въпроси в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и съответно т. 3 ГПК, както и поради очевидна неправилност на определението на окръжния съд на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От насрещната страна “СГ ТРАНСПОРТ 88” ЕООД е подаден отговор, в който се възразява срещу искането за достъп до касация и се оспорва жалбата. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 3 ГПК, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, считано от датата на връчване на съобщението от съдебния изпълнител за наложената обезпечителна мярка. Същата обаче е насочена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт. Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на “СГ ТРАНСПОРТ 88” ЕООД против “ТЕРРА СПЕД” ООД, с която е предявен осъдителен иск за сумата 3 000 лева, представляваща дължимото възнаграждение за извършен международен превоз от България до Нидерландия по договор-заявка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2025 г., до окончателното й плащане. В същата е отправено искане по чл. 389 ГПК да се допусне обезпечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банкови сметки на длъжника на всички банки на територията на страната, което е оставено без уважение от районния съд. В обжалваното определение окръжният съд, като е приел наличието на изискуемите предпоставки по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, е отменил първоинстанционния съдебен акт и е допуснал поисканото обезпечение до размера на исковата сума. В случая възникналият между страните спор произтича от превозно правоотношение, която е абсолютна търговска сделка по чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ. Това обуславя търговския характер на делото и приложение на предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела от 20 000 лева (10 225,84 евро при курс 1,95583 лева/1 евро). Цената на предявения иск е 3 000 лева (1533,88 евро) и не преодолява законоустановеното ограничение за касационна проверка по търговски дела, приложимо в частното касационно производство с оглед препращащата разпоредба на чл. 274, ал.4 ГПК, в какъвто смисъл е формирана трайна и последователна практика на касационната инстанция - определение № 60350/13.10.2021 г. по ч.т.д. № 1998/2021 г. на ВКС, I т.о., определение № 393/05.06.2023 г. по ч.т.д. № 827/2023 г. на ВКС, I т.о., определение № 448/31.10.2018 г. по ч.т.д. № 2266/2018 г. на ВКС, I т.о., определение № 189/13.03.2015 г. по ч.гр.д. № 282/2015 г. на ВКС, IV г.о., определение № 184/16.05.2022 г. по ч.г.р.д. № 1456/2022 г. на ВКС, III г.о., др. Необжалваемостта на решението по делото пред касацията налага извод, че постановеното определение по чл. 396, ал. 2 ГПК също не подлежи на касационна проверка. Указанията на окръжния съд, че определението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, не могат да бъдат съобразени, тъй като обжалваемостта на съдебния акт произтича от процесуалния закон, а за допустимостта на жалбата съдът следи служебно. Ето защо, подадената частна касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,