Определение № 8870 от 15.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7449/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на „Консултантска кантора Боюклиева“ ЕООД, ЕИК 205828759, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуален представител, срещу Инструкция № 1 от 05.02.2021 г. за условията и реда за защитен обмен на данни между Националната агенция за приходите и Агенция „Пътна инфраструктура“. Жалбоподателят поддържа, че оспореният акт е издаден от материално некомпетентни органи и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, приложими при издаването на нормативни и общи административни актове. Сочи, че правният му интерес от оспорването се обосновава с проведено спрямо дружеството ревизионно производство, в което органите по приходите са използвали предоставени от Агенция „Пътна инфраструктура“ по реда на обжалваната инструкция данни от електронната система за събиране на пътни такси. По същество претендира прогласяване на нищожността на обжалвания акт, а в условията на евентуалност – неговата отмяна. Ответникът – Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите оспорва допустимостта на жалбата с писмен отговор. Счита, че инструкцията е вътрешнослужебен акт, който урежда оперативното взаимодействие и обмена на информация между два държавни органа и не създава права, нито задължения за граждани и юридически лица. Ответникът – Председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ не изразява становище по допустимостта и основателността на жалбата. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, за да се произнесе по допустимостта на депозираната жалба, съобрази следното: Предмет на оспорване е Инструкция № 1 от 05.02.2021 г., с която се регламентират редът и начинът за защитен обмен на данни между Националната агенция за приходите и Агенция „Пътна инфраструктура“ във връзка с извършваните от тях действия по събиране на доказателства за установяване на публични задължения или административнонаказателна отговорност. Видно от приложената инструкция, същата урежда процесът по оправомощаване на служителите, начинът за отправяне на искане от НАП и предоставянето на данни от АПИ, ръководството и контролът при осъществяването на обмена, както и техническите и организационните изисквания за защита на обменяната информация. Така очертаният обхват на регулация сочи, че съдържащите се в инструкцията правила са насочени единствено към органите и длъжностните лица на НАП и АПИ и уреждат вътрешната организация и ред за взаимодействие между двете агенции при изпълнение на законово възложените им функции. Определящо е, че адресати на тези правила не са граждани или юридически лица и с тях не се създават, изменят или прекратяват техни права или задължения. Ето защо съдържащите се в инструкцията разпоредби не могат да се квалифицират като административноправни норми, предназначени да се прилагат многократно спрямо неопределен и неограничен кръг външни адресати, респективно - инструкцията няма белезите на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Оспореният акт не е и с еднократно правно действие, с което да се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, сбоводи или законни интереси на неопределен брой лица, поради което няма и характер на общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Инструкцията не притежава и характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Анализът на съдържанието и правното действие на атакувания акт, независимо от неговото наименование, налагат извода, че оспорената инструкция има белезите на вътрешнослужебен организационен акт по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК, спрямо който не се прилагат разпоредбите на кодекса. С този акт не се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица, включително и на оспорващия, с оглед на което и на основание чл. 159, т.1 вр. с чл. 196 АПК предявената от него жалба се явява недопустима. Този извод не се променя от обстоятелството, че данните, обменени между двете агенции по установения с инструкцията ред, впоследствие са използвани като доказателства в ревизионно производство спрямо дружеството, тъй като неблагоприятните правни последици за него произтичат не от правилата на инструкцията, а от издадения въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства Ревизионен акт № Р-22221725006729-091-001/23.06.2026 г. Неговата законосъобразност обаче, включително и доказателствената стойност на предоставените от АПИ данни, могат да бъдат предмет на проверка единствено в рамките на производствата по оспорването му по административен и по съдебен ред, но не и да обосноват пряк, непосредствен и личен интерес на дружеството от оспорване на процесния вътрешнослужебен акт, установяващ реда за обмен на информация между двете агенции. Гореизложеното налага заключението, че оспорената инструкция е междуведомствен вътрешнослужебен акт, който не е годен предмет на съдебно оспорване по реда на АПК. Налице е абсолютна процесуална пречка по чл. 159, т.1 вр. с чл. 196 АПК за надлежното упражняване на правото на оспорване на дружеството, с оглед на което предявената него жалба се явява недопустима. Поради това същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното съдебно производство – да се прекрати. Така мотивиран Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение