Определение № 3749 от 25.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1641/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. П. - Ц. против определение № 220/25.03.2024г., постановено по възз. ч. гр.д. № 485/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което е върната частната касационна жалба, подадена от И. П. П. - Ц. срещу определение № 649/19.07.2023г., постановено по същото дело. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като не й е било надлежно връчено разпореждането, с което са й дадени указания за отстраняване нередовността на частната й касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните: С определение № 649/19.07.2023г., постановено по възз. ч. гр.д. № 485/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник са потвърдени разпореждания на Районен съд – Брезник от 03.04.2023г. и от 10.04.2023г., с които са върнати частни жалби на И. Ц. против определение №3 от 06.10.2022г. В срок против това определение е постъпила частна касационна жалба вх. № 4879/15.08.2023 г, подадена лично от Ц., с която е направено искане за замяна на назначения й по реда на ЗПП служебен защитник. С разпореждане от 29.08.23г. съдът е оставил без уважение искането за замяна на процесуалния представител и е дал указания за отстраняване нередовности на частната касационна жалба, вкл. и за приподписването й от процесуалния представител адв. З., като е постановил това разпореждане да се връчи лично на жалбоподателката и на адв. З.. Видно от приложените съобщения процесуалният представител е уведомен за разпореждането на съда на 04.09.2023г., а жалбоподателката го е получила на 18.09.2023г. На 13.09.2023г. по делото е постъпила молба от адв. З., с която е направил отказ от участие по делото и е поискал да се назначи друг особен представител и с определение № 796 от 26.09.2023г. адв. З. е освободен като процесуален представител на И. Ц.. С молба вх. № 5745 от 29.09.2023г., подадена по пощата на 18.09.2023г., жалбоподателката е поискала отново да бъде заменен назначеният й процесуален представител, тъй като не желае да я защитава, вкл. не е приподписал частната касационна жалба и не е изготвил изложение на основанията за допускане до касационно обжалване. С разпореждане № 439/25.03.2024г. съдът е назначил адв. Д. за процесуален представител на жалбоподателката. С обжалваното разпореждане № 220/25.03.2024г. съдът е върнал частна касационна жалба с вх. № 4879/15.08.2023 г., като е приел, че в срок не са изпълнени указанията за отстраняване на нередовностите й, дадени с разпореждане № 960 от 29.08.2023 г. Изложени са мотиви, че разпореждането е връчено на 04.09.2023 г. на адвокат З., който към този момент е действащ процесуален представител на жалбоподателя. Процесуалното представителство на адвокат З. е било прекратено с определение № 796 от 26.09.2023 г., т.е. до датата на изтичането на срока за отстраняване на нередовностите на частната касационна жалба – 11.09.2023 г. жалбоподателят е бил надлежно представляван. При така установеното, неправилен е изводът на съда, че са били налице предпоставките за връщане на частната касационна жалба. След като съдът е постановил разпореждане № 960 от 29.08.2023 г. да бъде връчено лично на страната, а също и на процесуалния й представител, то неправилно съдът е приел, че към 11.09.2023г. е изтекъл срокът за отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, защото съобщението, изпратено лично на жалбоподателката, все още не й е било връчено. Наред с това в практиката на ВКС /определение № 407 от 4.08.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 149/2011 г., I г. о./ се приема, че след като искането за предоставяне на правна помощ по реда на ЗПП е било уважено, неблагоприятните последици от бездействието на определения адвокат не могат да бъдат възлагани на представляваната от него страна, още повече когато се касае за такива процесуални действия по привеждане на касационната жалба в съответствие с изискванията за редовност като приподписването й съгласно чл. 284, ал. 2 ГПК, които могат да бъдат извършени само от адвокат. В настоящия случай е налице именно такава хипотеза - една от констатираните нередовности на частната жалба е, че не е приподписана от адвокат, за която нередовност назначеният процесуален представител е бил уведомен, не я е отстранил в срок и два дни след изтичане на срока, в който е следвало да я приподпише, е депозирал молба с искане да бъде освободен, което искане е уважено. Несъобразявайки обективните данни за бездействие на назначения особен представител, съдът неправилно е приел, че връчването на същия е редовно и съответно, че указанията на съда не са изпълнени в срок, от което и следва, че съдът преждевременно е върнал частната жалба, без да даде възможност на новоназначения особен представител на страната да предприеме съответните процесуални действия по отстраняване нередовностите на частната касационна жалба, които действия страната е невъзможно да извърши сама. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на въззивния съд, който следва да връчи разпореждане № 960 от 29.08.2023 г. на назначения на жалбоподателката процесуален представител адв. С. Д.. Във връзка с изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение