Определение № 215 от 11.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 790/2020 г.

Производството е по чл.282, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба от Гаранционен фонд, с която по същество се иска спиране изпълнението на въззивно решение №837 от 21.04.2020 г. по гр.д.№2274/2019 г. по описа на САС, ГО, 7 с-в, в частта му, с която е потвърдено решение №987 от 12.02.2019 г. по гр.д.№266/2017 г. на СГС в частта, с която Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Л. М. разликата над сумата от 60 000 лв. до сумата от 200 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.03.2016 г. и в частта му, с която след частична отмяна на решение №987 от 12.02.2019 г. по гр.д.№266/2017 г. на СГС, Гаранционен фонд е осъден да заплати на А. Л. М. допълнително сумата от 40 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 27.03.2016 г. Срещу решението на апелативния съд, в срока по чл.283 ГПК, е депозирана касационна жалба от молителя, с инкорпорирано в същата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, като е заплатена и дължимата държавна такса. Представени са доказателства за внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение в размер на 180 000 лв. - преводно нареждане от 10.06.2020 г., като внасянето на сумата е потвърдено от счетоводството на ВКС. В този смисъл са налице изискванията на чл.282, ал.2, т.1 от ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение, поради което Върховен касационен съд