Определение № 10354 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9312/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. К., подадена чрез процесуалния представител адв. М. Попов, срещу определение №576 от 04.04.2025г., постановено по адм.дело № 613/2024г. по описа на Административен съд(АС) – Кюстендил, с което е оставена без уважение молбата му по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс(ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, за допълване на Решение № 307/21.02.2025 г., постановено по адм. дело № 613/2024 г., в частта му за разноските. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение. Заявява, че своевременно е претендирал присъждането на съдебните разноски, за което е представил и списък преди последното съдебно заседание. Моли за отмяна на определението и присъждане на разноски в размер на 410 лева. Ответникът – ОД на МВР гр. Кюстендил не представя отговор в срока по чл. 232 АПК и не прави искания. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил отправено искане от К. К. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по адм. дело № 613/2024 г. решение в частта му за разноските. Посочил е, че ищецът - редовно призован, не се е явил и не е изпратил представител в проведеното съдебно заседание на 04.02.2025г., а в писмено становище изпратено по електронен път, но представено след приключване на съдебното производство, процесуалният представител на ищеца е изложил становище по делото и е поискал присъждане на направените разноски – ДТ и адвокатско възнаграждение. Съдът е направил извод, че искането за присъждане на разноските не е направено най – късно до приключване на съдебното заседание – изискване установено в чл. 80 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, поради което е оставено без уважение. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. С решение № 307/21.02.2025 г. съдът е уважил изцяло исковата молба с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ и е осъдил Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи(ОДМВР) гр. Кюстендил, да заплати на К. И. К. сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 06.12.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Видно от материалите по делото, съдебното производство е приключило в едно съдебно заседание, проведено на 04.02.2025г. от 13,40 ч, на което ищецът К. не се е явил лично и не е бил представляван. В съдебния протокол е записано докладваното от съдията писмено становище с №403/04.02.2025г. от процесуалния представител на ищеца, в което освен становище по хода на делото и по съществото на спора, е направено и искане за присъждане на сторените в производството разноски. Посоченото становище е подписано с КЕП и е получено на 04.02.2025г. в 11,45ч. на официалния имейл на съда, което е видно и от представената разпечатка на л.26 от делото, върху която е посочен часа, но е поставена резолюция с подпис - „Получено след о.с.з.“ с дата 04.02.2025г. В становището е включен списък на разноските – 10 лв. за държавна такса и 400 лева за адвокатско възнаграждение. По делото са представени доказателства за направените разноски, като в своята пледоария процесуалният представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При така установеното, неправилно с обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал допълване на постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Доказателства за платено възнаграждение към датата на приключване на устните състезания са представени, представен е и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, инкорпориран в приетото от съда становище с вх.№403/04.02.2025г., като своевременно е поискано и тяхното присъждане. Неправилно е поставена резолюция, че становището е получено след съдебно заседание, при условие че видно от разпечатката то е постъпило преди съдебното заседание и съдията го е докладвал и приел по делото. Съгласно тази разпоредба страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най - късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, което е направено от ищеца, поради което съдът неправилно е оставил без уважение направеното искане по чл.248 ГПК. Исковата претенция е уважена изцяло, поради което на ищеца се дължат направените разноски, съобразно представен списък и претендирани своевременно. Същите са доказани по основание и размер и не се явяват прекомерни, както и договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минимума по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Предвид това, обжалваното определение следва да се отмени, като се допусне изменение на постановеното от първоинстанционния съд решение и бъдат присъдени на ищеца разноски в размер на 410 лева. По изложените съображения, на основание чл. 235 АПК и чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК, Върховният административен съд, трето отделение