Определение № 12346 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10303/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. М. Т. срещу Определение № 19031 от 07.10.2024 г. по адм. дело № 9743/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 3405 от 30.09.2024 г. на полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), но за не повече от 18 (осемнадесет) месеца. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърди се, че предварителното изпълнение на ПАМ може да доведе до настъпването на значителни и трудно поправими вреди на лицето и семейството му, тъй като ще бъде невъзможно да изпълнява задълженията си като управител на дружество, занимаващо се със строителна дейност, както и че ще го затрудни в ежедневните му грижи за малолетното му дете. Твърди се, че отрицателния резултат за наличие на наркотични вещества в организма му се доказва от направено изследване в Лаборатория „Рамус“. При тези съображения се иска отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Претендират се сторените по делото разноски. Ответникът – полицейски инспектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, представя писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. ”б” ЗДвП. Фактическото основание за издаване на заповедта е, че водачът е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техните аналози. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че трудностите, които изпълнението на заповедта ще причини на водача на автомобила, не обуславят наличието на трудно поправима вреда, още по-малко на основание нововъзникнали факти и обстоятелства, каквито в случая не се доказват. Съдът е отбелязал, че допълнително изтъкнатият аргумент за вероятна основателност на жалбата е относим към главния спор, а не към искането за спиране на предварителното изпълнение. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Такива обстоятелства в случая не са налице. Правилно е прието от съда, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Жалбоподателят е обосновал искането си с посочване на лични и служебни причини, без по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията му. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. В случая предварителното изпълнение на процесната заповед е допуснато по силата на закона в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата или по-висока степен на значимост, поради което административният съд правилно е отхвърлил искането. Изложените доводи в частната жалба относно незаконосъобразността на административния акт и представените в тази насока доказателства са неотносими към предварителното му изпълнение, а са релевантни към спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.