Определение № 451 от 16.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3700/2014 г.

Образувано е по частна жалба на Д. С. К. срещу разпореждане № 6282 /14.02.2014 г. по гр. д. № 14840 /2013 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ г. с-в., действащ като въззивен, с което е оставено без уважение искането на Д. С. К. за предоставяне на правна помощ. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Частната жалба е допустима: подадена е в срок от страна по делото срещу определение, което подлежи на обжалване и е редовна. По основателността на частната жалба настоящият състав намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че за предоставяне на правна помощ съгласно чл.21,т.3 вр. чл.23,ал.4 от Закона за правна помощ е необходимо освен молба на страната и установяване на липсата на средства на страната въз основа на посочени в разпоредбата обстоятелства. От представената по делото декларация от 09.01.2014 г. се установява, че молителят е на 65 години, разведен, има имущество – апартамент 58 кв.м., селски имот от 950 кв.м., получава доход от наем 260 лева, не получава заплата и пенсия, не представя доказателства, установяващи лошо здравословно състояние. Съдът е приел, че ангажиране на адвокат за приподписване на частна касационна жалба молителят може да си позволи със свои средства, минималният хонорар е 150 лева. Поради което не следва да му бъде предоставяна правна помощ за процесуално представителство. Преценката за основателността на искането за предоставяне на правна помощ се извършва съобразно изискванията на 23,ал.3 от Закона за правната помощ, според които правна помощ се предоставя, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение; съдът формира преценката си за това, като вземе предвид: 1. доходите на лицето или семейството; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта и 7. други констатирани обстоятелства. Видно от изложеното по-горе, въззивният съд е преценил предвидените в разпоредбата обстоятелства и изводът му, че Д. С. К. има средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, е законосъобразен, както и изводът, че при наличие на средства, частният жалбоподател няма право на правна помощ. Воден от изложеното настоящият състав