Определение № 5634 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2643/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на Министъра на Правосъдието, подадена чрез процесуалните му представители юрк. Домузчиева и юрк. Савов, срещу Определение от 15.01.2024 г., постановено по адм. дело № 11275/2023 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е спряно съдебното производство до приключване на конституционно дело № 21/2023 г. на Конституционния съд на Република България. В частната жалба се излагат съображения за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и се иска отмяната му. Ответникът – К. Благоева, не взема становище. Като прецени доводите на частния жалбоподател и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд, I колегия, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от надлежна страна и в срока, визиран в чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Адм. дело № 11275/2023 г. по описа на ВАС, осмо отделение, е образувано по повод инициираното от К. Благоева, чрез процесуалния й представител адв. Методиева, оспорване на разпоредбата на чл. 32, алинея 1, in fine, от Наредба № 1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност, издадена от Министъра на правосъдието на Република България, обн. в ДВ бр. 13 от 12.02.2019 г., в сила от 01.01.2020 г. С атакуваното определение тричленният състав на ВАС, след като е констатирал, че пред Конституционния съд на Република България по искане на Омбудсмана на Република България е образувано конституционно дело № 21/2023 г. с предмет установяване противоконституционността на разпоредбата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) в частта „до три пъти“, поради противоречието й с разпоредбите на чл. 4, ал. 1, чл. 32, ал. 1, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 и чл. 53 от Конституцията, е спрял производството по делото до приключване на образувано Конституционно дело № 21/2023 г. на Конституционния съд на Република България. За да достигне до този резултат тричленният състав на осмо отделение на ВАС, е приел, че оспорената пред него подзаконова разпоредба буквално възпроизвежда законовата норма на чл. 300, ал. 3 от ЗСВ, поради което и решението на Конституционния съд на Република България е от значение за разрешаването на делото. Според настоящият съдебен състав обжалваното определението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи основанията, изложени в частната жалба, които изискват отмяната му. Тричленният състав на Върховния административен съд, разглеждащ делото като първа инстанция, е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. За яснота на частния жалбоподател, следва да се отбележи, че изложените съображения относно приложението на чл. 54 от АПК са изцяло несъотносими към разрешаването на правния спор. Касае се до законодателно разрешение, нямащо отношение към правораздавателната дейност на съда. Всъщност правното основание, въз основа на което е постановен оспореният съдебен акт, е чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, приложим на основание чл. 196 във вр. чл. 144 от АПК. Разпоредбите относно производството по оспорването на индивидуалните административни актове, чието субсидиарно приложение е изключено в производствата по оспорване на подзаконовите административни актове, са изрично изброени от законодателя в чл. 196 от АПК и измежду тях не е правилото на чл. 144 от АПК. Чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК установява правомощието на съда да спре висящо пред него съдебно производство „когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон“. В случая Конституционният съд на Република България с определение от 16.01.2024 г. е приел, че искането на Омбудсмана на Република България следва да бъде допуснато за разглеждане по същество. Вносителят на искането е констатирал, че нормата на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебна власт, ограничаваща възможностите за явяване на изпит за придобиване на юридическа правоспособност нарушава редица конституционни разпоредби: чл. 48, ал. 1 и ал. 3 относно правото на труд и свободния избор на професия и място на работа; чл. 53 относно правото на образование, което включва и правото да се признае завършеното образование във висши училища; чл. 32 относно правото на личен живот, както и че нарушава принципа на правовата държава, закрепен в чл. 4, ал 1 от Конституцията. Както правилно е посочил и тричленният състав на Върховния административен съд в оспореното негово определение, оспорената пред него разпоредба на чл. 32, алинея 1, in fine, от Наредба № 1 от 01.02.2019 г. за придобиване на юридическа правоспособност, издадена от Министъра на правосъдието на Република България, обн. в ДВ бр. 13 от 12.02.2019 г., в сила от 01.01.2020 г., буквално възпроизвежда съдържанието на чл. 300, ал. 3 от Закона за съдебна власт. Предвид изложеното и противно на твърденията, изложени в частната жалба, в пълнота е изпълнен фактическият състав, очертан с разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 6 от ГПК, пораждащ правомощието на състава на съда да спре производството по делото. На лице е образувано производство пред Конституционния съд, в рамките на което е допуснато разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на закон, който именно въпрос е във връзка с основните оплаквания на жалбоподателя, така както са изложени в оспорването, с което е сезиран тричленният състав на Върховния административен съд. Основанията за спиране на производството по делото към настоящия момент не са отпаднали. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че в случая и двете законови предпоставки са осъществени и изводите на тричленния състав на Върховния административен съд съответстват на правилното приложение на закона. С оглед изложените аргументи в частната жалба, следва да се посочи, че при тези факти, не е било необходимо упражняване правомощията по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България и от тричленния състав на ВАС, а що се касае до правилото на изречение второ от същата конституционна разпоредба – то е неприложимо в конкретиката на казуса. По изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила, тъй като не страда от релевираните с частната жалба пороци. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.