Определение № 4467 от 21.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1306/2025 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 17516, подадена по пощата на 13.08.2026 г., на С. С. П., чрез пълномощника му адв. С. М., за изменение на решение № 481/13.07.2026 г. по настоящото дело в частта за разноските, като бъде увеличено определеното от съда възнаграждение по чл.38 ЗА. Посочено е, че делото е с фактическа и правна сложност, че при оценката на труда на адвоката следва да се включи изготвянето на исковата молба, която включва множество часове и дни труд, а също и техническа подготовка на материалите за опонента и за съда. В подготовката за делото се включвало и запознаване с материалите по досъдебното производство, което е приобщено към гражданското дело. Предявените искове били два – чл.49, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД и за тях съгласно чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа се дължали отделни възнаграждения. При съобразяване разпоредбата на чл.7, ал.2 от цитираната наредба за иска за непозволено увреждане се дължали по 660 евро за всяка инстанция или общо 1890 евро, а за иска по чл.86 ЗЗД – по 600 евро за всяка инстанция или общо 1800 евро. Вместо това съдът присъдил само 2400 евро и по двата иска. Иска се определяне на справедливо адвокатско възнаграждение, при отчитане на обстоятелството, че исковете са доведени до положителен край за ищеца, както ролята на адвоката в касационното производство, изводим от предвиденото изискване за подписване на касационната жалба и изложението към нея от адвокат, по аргумент от чл.287, ал.1 ГПК, а също и успешното преодоляване на критериите за допускане на касационно обжалване. Ответникът в производството [община] оспорва молбата. Счита, че тя е просрочена, евентуално – неоснователна. Поддържа, че чл.78, ал.3 ГПК изисква съразмерно присъждане на разноските при съобразяване на съотношението между уважената и отхвърлената част на иска. Сочи, че в случая постигнатият краен резултат от предявените искове е 10 пъти по-малък от предявения. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, молбата е основателна. При определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38 ЗА съставът на ВКС не е оценил в достатъчна степен положения труд от пълномощника на ищеца, който включва и проучването на материалите по досъдебното производство, а също и факта, че освен иск за обезщетяване на неимуществени вреди е предявена и иск за лихва върху тази сума. При отчитане на тези допълнителни обстоятелства съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да се увеличи с още 600 евро, при което общият му размер става 3000 евро. Неоснователно е възражението на ответната община, че при увеличение на първоначално определеното възнаграждение ще се достигне до несъобразяване на принципа, че възнаграждението зависи от уважената част на иска. Съотношението между предявената и уважената част от иска е съобразено още при определяне на първоначалния размер на възнаграждението по чл.38 ЗН, а в настоящото производство се преценяват други обстоятелства, които не са били съобразени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,