Определение № 321 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 823/2023 г.

Производството е по чл.282 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, гр.София, за спиране на изпълнението на невлязло в сила осъдително въззивно решение на Софийски апелативен съд № 88 от 19.01.2023 г. по гр.д.№ 2412/ 2021 г. С това решение /в обжалваната пред въззивния съд част/ е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 3508/ 2019 г. и по този начин „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е осъдено да заплати на С. И. В. сумата 53 753,60 лв със законната лихва и разноски по делото. Молителят твърди, че е подал касационна жалба срещу посоченото решение и моли изпълнението му да бъде спряно срещу представяне на гаранция. Върховният касационен съд, като взе предвид че за обезпечаване на събирането на вземането, присъдено с невлязлото в сила въззивно решение, с преводно нареждане от 27.02.2023 г. по сметката на Върховен касационен съд е преведена от молителя сума в размер 53 753,60 лв, намира искането за спиране за основателно.Въззивното решение е обжалвано пред Върховния касационен съд /жалба вх.№ 4650/ 28.02.2023 г./ и не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. Ответникът е депозирал по сметка на Върховния касационен съд като обезпечение по чл.282 ал.2 т.1 ГПК сума, която съответства по размер на присъденото вземане. Налице са условията, които ГПК изисква за да бъде постановено спирането, поради което Върховният касационен съд