Определение № 387 от 04.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 231/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. М. А. от гр. М., срещу определение №224 от 19.12.2009г. по гр.д. №1330/2009г. на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена без разглеждане молбата на Н. М. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК на решението от 22.05.2009г. по гр.д. №119/2009г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решението от 02.02.2009г. по гр.д. №1116/2007г. на Районен съд-Монтана. Ответникът по частната жалба А. по з. оспорва жалбата като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: Н. М. А. е подал молба за отмяна на решението на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено решението първоинстанционния Районен съд-Монтана за отхвърляне на предявения от А. срещу А. по з. иск с правно основание чл.255 ГПК/отм./, на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В молбата не са посочени новооткритите факти и обстоятелствата и не са представени писмени доказателства за тях. Посочено е престъпно действие на другата страна при сключване на договора по чл.54 ЗНЗ, но не се сочи и не е представена влязла в сила присъда, установяваща това престъпление. При тези констатации правилно е прието с обжалваното определение, че молбата за отмяна е процесуално недопустима. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение