Определение № 57 от 28.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1670/2017 г.

Производството е по чл.282, ал.5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 549/21.01.2019 г. на „Енергоремонт - Пловдив” АД с ЕИК[ЕИК] за връщане на сумата 29 994.35 лв., внесена като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на обжалваното с касационна жалба въззивно решение № 79 от 29.03.2017 г. по т. д. № 47/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. Молителят поддържа, че с решение № 141 от 19.07.2018 г. по настоящото дело въззивното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд, като при новото разглеждане е постановено ново въззивно решение, което е различно по съдържание от решението, чието изпълнение е спряно срещу предоставеното обезпечение. Поради това прави искане внесената като обезпечение сума да му бъде върната чрез превод по банкова сметка, посочена в приложен към молбата документ за финансова идентификация. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: С определение № 257 от 30.05.2017 г. по ч. т. д. № 1236/2017 г. на ВКС, І т. о., е спряно на основание чл.282, ал.2 ГПК изпълнението на обжалваното с касационна жалба от „Енергоремонт - Пловдив” АД осъдително въззивно решение № 79 от 29.03.2017 г. по в. т. д. № 47/2017 г. на Пловдивски апелативен съд. Спирането е допуснато, след като е констатирано, че дружеството - касатор е внесло по сметката на ВКС за обезпечения сумата 29 994.35 лв., представляваща обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер на присъденото с обжалваното решение парично вземане. С решение № 141 от 19.07.2018 г. по настоящото дело е обезсилено като недопустимо решението по в. т. д. № 47/2017 г. на Пловдивски апелативен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с указания за произнасяне по предявения с исковата молба на „Хидро Ват” ООД против „Енергоремонт - Пловдив” АД осъдителен иск /частичен/ за сумата 26 000 лв. След връщане на делото в Пловдиски апелативен съд е образувано т. д. № 427/2018 г., приключило с постановяване на решение № 328 от 26.11.2018 г., с което е отменено решение по т. д. № 435/2016 г. на Пловдивски окръжен съд и е отхвърлен предявеният от „Хидро - Ват” ООД против „Енергоремонт - Пловдив” АД иск за осъждане на „”Енергоремонт - Пловдив” АД да върне на „Хидро - Ват” ООД сумата 26 000 лв. - част от вземане с общ размер 285 353.18 лв., платена авансово по договор № 07/П. от 15.02.2007 г. При извършена служебна справка е установено, че срещу решението е подадена касационна жалба от „Хидро - Ват” ООД. Съобразявайки фактите по делото, настоящият състав на ВКС намира, че искането на „Енергоремонт - Пловдов” АД за връщане на внесеното обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК е основателно. Според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 6/2014 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г., спирането по чл.282, ал.2, изр.1 ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. В хипотезата на чл.282, ал.2, изр.1 ГПК спирането се допуска срещу представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума, която следва да е достатъчна за удовлетворяване на признатото с решението притезание. Съгласно чл.282, ал.5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Разпоредбата на чл.282, ал.5 ГПК е относима към хипотезите, при които касационното производство, за целите на които е внесено обезпечението по чл.282, ал.2, изр.1 ГПК, приключва с влязло в сила решение за отхвърляне на иска или с определение за прекратяване на делото и в резултат на това осъдителното въззивно решение престава да се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила. Внесеното от „Енергоремонт - Пловдив” ЕАД обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер на сумата 29 994.35 лв. е било предназначено да осуети провеждането на принудително изпълнение срещу дружеството въз основа на невлязлото в сила осъдително решение по т. д. № 47/2017 г. на Пловдивски апелативен съд, което е било обжалвано с касационна жалба пред Върховния касационен съд. С постановеното по настоящото дело решение № 141 от 19.07.2018 г. въззивното решение е обезсилено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Пловдивски апелативен съд. Поради неговото обезсилване решението на въззивния съд не би могло да послужи като основание за провеждане на принудително изпълнение срещу молителя, а с оглед на факта, че при новото разглеждане на делото е постановено решение за отхвърляне на предявения срещу молителя иск, нуждата от обезпечение с характеристиките по чл.282, ал.2 ГПК е отпаднала и молителят има право да иска връщане на внесената като обезпечение сума. Обстоятелството, че постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение е обжалвано с касационна жалба от ищеца „Хидро - Ват” ООД, не е пречка за връщане на обезпечението, тъй като за разлика от обезпечението по чл.389 и сл. ГПК, обезпечението по чл.282, ал.2, изр.1 ГПК гарантира ответника по иска срещу провеждане на принудително изпълнение въз основа на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, а не удовлетворяването на правата на ищеца в случай на уважаване на иска. Предвид съдържанието на новото въззивно решение, молителят - ответник не е застрашен от насочване на принудително изпълнение върху имуществото му и няма нито интерес, нито задължение, да внася обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК във връзка с предприетото от ищеца касационно обжалване. По изложените съображения искането следва да бъде уважено като внесената от „Енергоремонт - Пловдив” АД сума в размер на 29 994.35 лв. бъде освободена от сметката на ВКС за обезпечения (по която се намира към датата на постановяване на настоящото определение, съгл. служебна справка от 26.02.2019 г.) и преведена по сметката на дружеството в „Уникредит Булбанк” АД, посочена в идентификационния документ към молбата от 21.01.2019 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,