Определение № 1085 от 02.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 687/2026 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК и § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК, обн. ДВ, бр. 63/2025 г. Образувано е по частна жалба подадена от Д. З. Т., чрез пълномощника адвокат Т. Желязкова, против определение № 5416 от 26.11.2025 г. по адм. дело № 1289/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е спряно производството по делото до приключване на производството по гр. дело № 3900/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Потвърждава, че заради неправилно заснемане на имота му е предявил иск във връзка с чл. 54, ал. 2 от Закон за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). В отговора на исковата молба ответниците са се позовали на процесната заповед, с която е изменен плана за регулация и за която той не е бил уведомен. Изразява несъгласие с мотивите на съда за преюдициалност на спора по гр. дело № 3900/2023 г. към този по настоящото дело, тъй като ако процесната заповед бъде отменена, няма да е налице грешка в кадастралната карта, защото ще отпадне предвиденото със заповедта регулационно изменение и имотът му ще бъде отразен в кадастралната карта. Моли за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Представя въззивната жалба която е подал срещу постановеното решение по гр. дело № 3900/2023 г. Ответните страни - кмет на Община Пазарджик, Д. Г. Г., Е. Г. Б., К. Г. Г. и Н. Д. Т., не изразяват становище по оспорването в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело № 1289/2024 г. на Административен съд Пазарджик има за предмет оспорване на заповед № 142/15.11.2017 г. на кмета на Община Пазарджик, с която е одобрен с проект за изменение на план за регулация за УПИ I-495 и УПИ II-496 в кв. 33 по плана на [населено място], с който се обособява нов УПИ I за имот с пл. № 495 по имотни граници, като се заличава УПИ II и частта от имот с пл. № 496 се присъединява към УПИ V-496. За да спре производството по делото, съдът е приел наличие на хипотезата на чл. 229, ал. 1 т. 4 ГПК, тъй като предмет на гр. дело № 3900/2023 г. на Районен съд Пазарджик е предявен иск от Д. З. Т. против Б. З. М., Д. Г. Г., Е. Г. Б., К. Г. Г. и З. С. Г., да бъде признат за собственик на УПИ II-496, т. е. на единия от имотите, предмет на изменението на регулационния план. Така постановеното определение е постановено при правилно приложение на закона. За да се приложи разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК, вр. § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК, е необходимо наличие на преюдициална връзка между дела, решенията по които биха имали значение за правилното разрешаване на спора, производството по което се спира. При изменението на подробния устройствен план, същото се извършва въз основата на кадастъра - чл. 115 ЗУТ, съответно преюдициален характер има висящото производство по спора за материално право по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, свързан с твърдени непълноти и грешки в кадастралната карта. При разрешаването на вещно-правния спор по гр. дело № 3900/2023 г. по несъмнен начин ще бъде установено дали при издаването на процесната заповед са били спазени правата на собствениците върху засегнатите имоти, с оглед приложимостта на чл. 142, ал. 2 АПК. Неправилно жалбоподателят счита, че ако изменението на плана за регулация бъде отменено няма да е налице грешка в кадастъра, тъй като в случая грешката произтича от твръдяното неточно отразяване на реално притежаваното право на собственост на съответните части от имота, а не от регулационния му статут. Ето защо и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, правилно съдът е постановил спиране на производството по настоящото адм. дело № 1289/2024 г., до приключване на производството по гр. дело № 3900/2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Предвид горното оспореното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение