Определение № 159 от 23.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 1943/2019 г.
ВКСI търговско отделение23.09.2020 г.докладчик Дария Проданова
Диспозитив
ДОПЪЛВА определение № 301/05.05.2020 г. по т.д. № 1943/2019 г. по описа на ВКС, Търговска колегия, І т.о., като ОСЪЖДА К. С. А., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на „Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПрП вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ сумата 100 лв. /сто лева/ – юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба с вх. на ВКС № 4217/03.06.2020 г. на ответника ЗАД „Армеец“, чрез процесуалния си представител юрк.Г. С., за изменение на постановено по делото на основание чл.288 ГПК определение № 301/05.05.2020 г., като на основание чл.81 вр. чл.78 ал.8 ГПК му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за производство пред ВКС съобразно приложен към отговора на касационната жалба списък по чл.80 ГПК. Насрещната страна - К. С. А. от [населено място], в писмено становище излага съображения за неоснователност на молбата, тъй като в представяния от дружеството списък по чл.80 ГПК не е конкретизиран размерът на юрисконсултското възнаграждение. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.248 ал.1 ГПК от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима и по същество е основателна. В постановеното по реда на чл.288 ГПК определение по делото липсва произнасяне по обективираното в отговора на касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на „ЗАД „Армеец“ АД. С оглед недопуснатото касационно обжалване по депозираната от касатора жалба срещу въззивното решение, искането по чл.78 ал.8 ГПК следва да се счете за основателно. В тази насока настоящият състав преценява, че защитата на дружеството – ответник по касация в производството пред ВКС, се изразява единствено в депозиране на отговор на касационната жалба от неговия процесуален пълномощник – юрисконсулт Л. М., без явяване в съдебно заседание и без в отговора по чл.287 ал.1 ГПК да са развити доводи вън от тези по допустимостта на касационното обжалване. В случая е приложима разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като дължимото от касатора юрисконсултско възнаграждение на ответника по касация следва да се определи в размер на 100 лв., с оглед изложеното в отговора на касационната жалба. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ГПК, съдът:
Цитирани разпоредби
10- чл. 248 ГПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 287, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 8 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 81 ГПК
- чл. 25, ал. 1
- чл. 37, ал. 1
- чл. 37