Определение № 509 от 21.11.2025 г. на ВКС по н. д. № 1029/2025 г.

Производството е по чл. 43, т. 2 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по НЧХД№ 4010/2025 год. на Районен съд – Бургас. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Наказателното дело в Бургаския районен съд е образувано по тъжба на Д. К. Г., чрез повереника адвокат Д. К. от САК, против К. Т. Д. с обвинение за извършени на 14.05.2025 г. и 23.06.2025 г. клевети по чл.147, ал.1 от НК. С определение № 2706/13. 11.2025 год. съдията докладчик се е отвел от разглеждането му, като същевременно е приел, че следва да прекрати производството и да изпрати делото на касационната инстанция с оглед правомощията ѝ по чл. 43 от НПК. Искането за промяна на подсъдността е аргументирано с обстоятелствата, че подсъдимата заема длъжност съдия в Районен съд – Бургас, а понастоящем е командирована в Окръжен съд – Бургас. При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че са налице предпоставките за промяна на подсъдността съгласно чл. 43, т. 2 от НПК. Цитираната разпоредба има за цел да гарантира разглеждането на делото от независим и безпристрастен съд и предвижда възможност за промяна на подсъдността, когато подсъдимият е съдия, прокурор или следовател от района на съда, на който делото е подсъдно. Според настоящия съдебен състав заеманата от Д. длъжност – съдия в съда, в който е образувано НЧХделото, както и работата й като командирован съдия в съда, който се явява въззивна инстанция на БРС по наказателни дела като въпросното, са обстоятелства, които предпоставят приложението на чл. 43, т. 2 от НПК за промяна на местната подсъдност. За да бъде гарантирано приключването на делото в разумен срок и да бъдат създадени минимални затруднения на страните и другите участници в съдебното производство, делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд – Сливен, който се намира в близост до местоживеенето им след районните съдилища от района на Окръжен съд – Бургас и като находящ се в областен център предполага най-лесна достъпност. Същевременно Районен съд –Сливен не попада в съдебния район на Окръжен съд – Бургас, което значително намалява опасността от процесуална забава, защото изключва възможността при евентуална въззивна проверка по настоящото наказателно производство съдиите от този окръжен съд да депозират самоотводи на основание, че работят с К. Д. като командирован съдия. Предвид горното и на основание чл. 43, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение