Определение № 9318 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8825/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Плевен, чрез процесуален представител, срещу Определение № 1640/20.05.2026 г., постановено по к.а.н.д. № 413/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Плевен. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. По същество се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба – В. Г. П. от гр. София, чрез процесуален представител, с писмен отговор оспорва основателността ѝ. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да спре производството по к.а.н.д. № 413/2026 г., АС - Плевен е приел, че вторият въпрос по отправеното преюдициално запитване до Съда на ЕС (СЕС) по дело C-437/25 има значение за правилното приложение на материалния закон при разрешаване на висящия спор. Така постановеното определението е неправилно. Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 АПК съдът спира производството по делото при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. Само по себе си наличието на висящо производство пред СЕС не е достатъчно за преустановяването на дължимите процесуални действия, а е необходимо поставеният преюдициален въпрос да е от значение за приложението на материалния закон по конкретния спор, така че отговорът му да е обуславящ за неговия изход. В случая, производството пред АС - Плевен е образувано по касационна жалба срещу решение на Районен съд (РС) – Червен бряг, с което е потвърден електронен фиш, Серия К № 11198322/31.07.2025 г. на ОДМВР – Плевен, издаден за нарушение по чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, като на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева за превишаване на разрешената скорост извън населено място с 35 км/ч. Така очертаният предмет на спора, съпоставен с фактическия състав, при който е отправено преюдициалното запитване по дело C-437/25, сочи, че не е налице сходство по между им. Преюдициалното запитване до СЕС е отправено в рамките на производство относно законосъобразността на наложена на основание чл. 93в, ал. 5 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ глоба в размер на 1 500 лева, в хипотеза, при която водачът е използвал карта, издадена на друго лице. В този аспект вторият поставен от запитващата юрисдикция въпрос цели да изясни съответствието на националните норми, предвиждащи фиксиран размер на санкции за извършени нарушения, с общностния принцип на пропорционалност, както и с практиката на СЕС. Спрямо електронния фиш, предмет на преценка за законосъобразност на спряното производство, разпоредбата на чл. 182 ЗДвП установява диференцирана система на санкции за нарушенията на правилата относно разрешената скорост, при която размерът на наказанието е съобразен с конкретната степен на превишението, мястото на извършване на нарушението и предвидените от законодателя квалифициращи обстоятелства. Обратно, разпоредбата на чл. 93в, ал. 5 ЗАвтП регламентира глоба във фиксиран размер и именно тази специфика сочи, че не е налице идентичност между приложимата по процесния спор санкционна уредба и тази, по повод на която е отправено коментираното преюдициално запитване. Ето защо, поставеният пред СЕС въпрос не е обуславящ за изхода на производството по к.а.н.д. № 413/2026 г. по описа на АС Плевен. / така и Определение № 7593/07.07.2026 г. на ВАС по адм. дело № 6142/2026 г., VII отд., Определение № 5686/27.05.2026 г. на ВАС по адм. дело № 3208/2026 г., VII отд./ В допълнение следва да се посочи, че към настоящия момент производството по дело C-437/25 на СЕС е приключило с постановяването на решение от 17.09.2026 г., с оглед на което е и отпаднало обстоятелството, обуславящо спирането на производството. Съобразно изложените от СЕС мотиви, вторият поставен преюдициален въпрос е недопустим, а неговата втора част цели формулиране на консултативни становища по общи или хипотетични въпроси, което е извън обхвата на правомощията на Съда. Гореизложеното налага извод, че достигайки до различен правен извод и постановявайки обжалвания съдебен акт, с който е спряно производството по делото, АС - Плевен е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение