Определение от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4641/2025 г.

Производството е по реда на чл. 628 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Главното производство по делото е образувано по три касационни жалби подадени срещу решение № 212 от 14.02.2025 г., постановено по адм. дело № 1454/2023 г. по описа на Административен съд София-област.

Първата касационна жалба е подадена от „А1 България“ ЕАД, с релевирани доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му. Алтернативно, в случай че касационната инстанция намери за основателни релевираните доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалвания съдебен акт, да върне делото за ново произнасяне от друг съдебен състав на Административен съд София-област с указания по правилното приложение на материалния закон. Претендирани са разноски.

Втората касационна жалба е подадена от "Цетин България" ЕАД. С релевирани доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който се отмени решение № 1252 от 30.11.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/128/2023 г. и същата се върне за ново произнасяне. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.

Третата касационна жалба е подадена от "Йеттел България" ЕАД с релевирани доводи за неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт, с който се отмени решение № 1252 от 30.11.2023 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК/128/2023 г. и същата се върне за ново произнасяне. Направено е искане за присъждане на разноските по делото.

В открито съдебно заседание на 29.09.2025 г. представителят на „Йеттел България“ ЕАД – адв. Стоянова е представила мотивирано искане в писмен вид за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), в което са формулирани следните въпроси:

1. Как следва да се тълкува необходимостта от поддържане и развитие на ефективната конкуренция в светлината на чл. 2, ал. 1, т. а) от Регламент 139/2004, съответно – как следва да се тълкува и прилага понятието съществено възпрепятстване на конкуренцията, включително чрез установяването на господстващо положение по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Регламент 139/2004 при прилагане на аналогичните разпоредби от националното законодателство, в случая – чл. 26, ал. 2, 4 и 5 и чл. 88, ал. 1, т. 3 ЗЗК, от национален орган по конкуренция, при оценка на нотифицирана пред него концентрация?

2. Допустима ли е национална правна уредба, включително практиката по тълкуването и приложението й, като тази в чл. 26, ал. 2, 4 и 5 и чл. 88, ал. 1, т. 3 ЗЗК, която допуска дадена концентрация да бъде одобрена от национален орган по конкуренция, когато от обстоятелствата по делото се установява, че в резултат на осъществена концентрация се засяга съществено конкуренцията на пазара и се възпрепятства ефективната конкуренцията на съответния пазар, включително чрез установяване на господстващо положение, по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Регламент 139/2004?

3. Допустима ли е национална правна уредба, включително практиката по приложението и тълкуването й, като тази в чл. 22, ал. 3 и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗЗК, която допуска, в светлината на чл. 4, чл. 7 и чл. 14, ал. 2, б. „а“ от Регламент 139/2004, осъществяване на концентрация без предварителното й нотифициране, когато от обстоятелствата по делото се установява, че в резултат на осъществяването й се възпрепятства съществено ефективната конкуренция на пазара, включително – води до установяване на господстващо положение на съответния пазар по смисъла на чл. 2, ал. 3 от Регламент 139/2004, само поради неизпълнение на изискването за достигнат оборот на националния пазар за нотифицирането на концентрацията?

Касационният жалбоподател – „А1 България“ ЕАД, редовно уведомен, не изразява становище по искането за отправяне на преюдициално запитване.

Касационният жалбоподател – „Цетин България“ ЕАД, в постъпило на 17.10.2025 г. писмено становище по искането за отправяне на преюдициално запитване, изразява становище за основателността му.

Ответникът – Комисия за защита на конкуренцията, в постъпило на 03.10.2025 г. писмено становище по искането за отправяне на преюдициално запитване, изразява становище за неоснователността му.

Ответникът – „Юнайтед Тауърс България“ ЕООД в постъпило на 13.10.2025 г. писмено становище по искането за отправяне на преюдициално запитване, изразява становище за неоснователността му.

Ответникът – „Виваком България“ ЕАД в постъпило на 10.10.2025 г. писмено становище по искането за отправяне на преюдициално запитване, изразява становище за неоснователността му.

Ответникът – „Словения Броудбанд С.а.р.л. в постъпило на 10.10.2025 г. писмено становище по искането за отправяне на преюдициално запитване, изразява становище за неоснователността му.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема, че искането за отправяне на преюдициално запитване, като подадено от надлежна страна по аргумент от разпоредбата на чл. 629, ал. 1, предл. второ ГПК, е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно, по следните съображения:

Преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - за да бъде длъжна националната юрисдикция да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е обект на съдебния контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС /СЕО, решение от 9 декември 2003, Commission / Italie, C-129/00, ECLI:EU:C:2003:656/. Но такова задължение не съществува, а запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /СЕО, решение от 27 март 1963, Da Costa en Schaake NV и др. / Administratie der Belastingen, 28 до 30-62, ECLI:EU:C:1963:6/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт – СЕО, решение от 6 октомври 1982, CILFIT / Ministero della Sanitа, 283/81, ECLI:EU:C:1982:335/. Настоящият състав намира, че по делото не са налице предпоставките за сезиране на СЕС, тъй като се иска тълкуване на разпоредба, която е достатъчно ясна. Същата съставлява достатъчно ясно правило за поведение, поради което искането на касационния жалбоподател следва да бъде оставено без уважение.

Предвид данните по делото, установените от първоинстанционния съд в атакуваното решение факти и обстоятелства, въз основа на които касационната инстанция следва, по аргумент от чл. 220 АПК, да изгради правните си изводи, не повдигат въпрос, относим към изброените в искането разпоредби от Регламент 139/2004 спрямо които за настоящия съдебен състав да се поражда съмнение относно правилното им тълкуване и прилагане. Конкретно формулираните в искането въпроси, въпреки многословността си, не съдържат, дори имплицитно, довод за съмнение или неяснота относно правилното тълкуване на цитираните в него съюзни правни норми. Чрез формулираните в искането въпроси по същество се цели от една страна – извършването на проверка от СЕС за съответствие на националната съдебната практика със съюзното право и нейното преодоляване, както и тълкуване от Съда на посочените в искането разпоредби от ЗЗК, от друга – решаване на конкретния правен спор по делото, което с оглед целта и характера на производството по отправяне на преюдициално запитване, обобщен в направения на правната му уредба кратък правен анализ, е недопустимо.

Наред с изложеното следва да се отбележи, че „Йеттел България“ ЕАД не е обосновала неяснота на въпросните разпоредби от Регламент 139/2004. Също така независимо от принципа на изключително прилагане на Регламент № 139/2004 по отношение на концентрациите, прогласен в член 21, параграф 1 от този регламент, именно процесуалното право на държавите членки се прилага към концентрациите без общностно измерение (СЕС, решение от 6 март 2023, Towercast, C-449/21, ECLI:EU:C:2023:207, т. 48). При това положение, ако се предположи, че ефективността на предвидените в Регламент № 139/2004 прагове на компетентност, основани на оборота, се окаже недостатъчна, за да се контролират определени концентрации, които могат да имат значително въздействие върху конкуренцията, само законодателят на Съюза може да ги преразгледа или да предвиди предпазен механизъм, позволяващ на Комисията да контролира такава концентрация. Впрочем, дори да се предположи, че развитието, наблюдавано на някои пазари, включващо по-специално иновативни предприятия, които играят или могат да играят значителна конкурентна роля въпреки факта, че генерират малък оборот или не генерират оборот към момента на концентрацията, обосновава разширяването на обхвата на подлежащите на предварително разглеждане концентрации, държавите членки могат да снижат своите собствени прагове на компетентност, основани на оборота, предвидени в националното законодателство (СЕС, решение от 3 септември 2024, Illumina / Commission, C-611/22 P и C-625/22 P, ECLI:EU:C:2024:677, т. 216-217). От горното следва и принципа, че националния законодател е този, който ще определи обхвата на подлежащите на предварително нотифициране концентрации. В допълнение определянето на компетентността на националните органи по конкуренция въз основа на критерии, свързани с оборота, е важна гаранция за предвидимост и за правна сигурност за съответните предприятия, които трябва да могат лесно и бързо да установят към кой орган да се обърнат и в какъв срок и форма, особено що се отнася до езика и съдържанието на изискваните данни, да сезират същия, когато предприемат концентрация /съединени дела C-611/22 P и C-625/22 P, т. 209/.

В този смисъл, съюзните съдии са приели, че механизмът на препращане по член 22 от Регламент № 139/2004 е предназначен да позволи контрол върху концентрациите, които могат да нарушат конкуренцията в държава членка, която или не разполага с национална правна уредба за контрол върху концентрациите, или счита, че този контрол трябва да се осъществява от ЕК, предвид необходимостта, ясно изразена при изменението на Регламент № 4064/89 с Регламент № 1310/97, а впоследствие подсилена с приемането на Регламент № 139/2004, да се разшири принципът на „едно гише“ с оглед да се даде възможност за разглеждане от Комисията на концентрация, която е нотифицирана или подлежи на нотифициране в няколко държави членки, за да се избегнат многократни нотификации на национално равнище /съединени дела C-611/22 P и C-625/22 P, т. 182/.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането на „Йеттел България“ ЕАД за отправяне на преюдициално запитване до Съда по формулираните от него общо три въпроса, относими изцяло към тълкуването на националните правни норми и правилността на формираната по тях съдебна практика, а оттам и за спиране производството по настоящото дело, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 629, ал. 1, във връзка с ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,