Определение № 247 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 181/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 4205/20.ІІІ.2012 г. на асеновградското [фирма], подадена против определение № 65 на Върховния касационен съд, ТК, І-во т.о., от 26.І.2012 г., постановено по ч. т. д. № 802/2011 г., с което са били оставени без разглеждане частна жалба и съответно частна касационна жалба на това д-во, подадени срещу определение № 580 на Пловдивския ОС от 28.ІІ.2011 г. по ч. гр. дело № 3118/2010 г.: за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение /вкл. и за издаването на изп. лист/, съдържащо се в заповед за незабавно изпълнение № 7842/8.ІХ.2010 г. по ч. г. гр. дело № 13091/09 г. по описа на РС-Пловдив, ХІV-и гр. с-в и за обезсилване на този, издаден в полза на [фирма] изпълнителен лист, а също и за оставянето без разглеждане на частната жалба на пловдивския търговец „Ц. ” О. срещу определението за спиране на изп. дело № 865/2010 г. на ЧСИ с рег. № 759, образувано въз основа на същата заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 3 ГПК. Оплакванията на търговеца частен жалбоподател са както за недопустимост на обжалваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, така и за постановяването му при несъобразяване с действителната фактическа обстановка по делото, т.е. при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, т.е. неправилно. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по частната жалба „Ц. ” О.-гр. П. поддържа, че при постановяване на атакуваното определение предходният тричленен състав на ВКС не бил взел предвид и не се бил произнесъл „по направени възражения и искания” от страна на това д-во в писмения му отговор по първоначалната частна жалба на [фирма], като вместо това е било погрешно констатирано, че ответниците по нея не били ангажирали свои становища. Настоящият състав на Върховния касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в практически прекратеното пр-во по чл. 274 пред предходния тричленен с-в на ВКС, настоящата частна жалба на „Ц. Е.-А. ще следва да се преценява като процесуално допустима.. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. Констатира се от данните по делото: ЕИК[ЕИК], че „А. С.” /като заявител в заповедното пр-во по чл. 417, т. 3 ГПК/ е било предишно наименование на фирмата на асеновградския търговец-настоящ частен жалбоподател. Последният и ответното по жалбата му [фирма] са две отделни търговски дружества, притежаващи своя правосубектност по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ и с регистрирани седалища и адреси на управление в различни градове на страната. Ето защо, като е приел, че означаваното във фирменото си наименование като „К” Е. /настоящ частен жалбоподател/ „няма правен интерес” да упражнява процесуалните права на пловдивското дружество /длъжник в заповедно пр-во по чл. 417 ГПК/ с ограничена отговорност, означено във фирмата си като „компания”, предходният тричленен състав на ВКС е направил законосъобразен – по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК - извод за недопустимост на подадената от [фирма] частна жалба срещу частта от атакуваното въззивно определение № 580/28.ІІ.2011 г. на Пловдивския ОС, с която е била оставена без разглеждане частната жалба на другия търговец - [фирма], срещу постановеното преди това определение за спиране изпълнението, предприето по изп. дело № 865/2010 г. по описа на ЧСИ с рег. № 759, образувано въз основа на заповед № 7842/8.ІХ.2010 г. по чл. 417, т. 3 ГПК с предмет незабавното предаване на определени движими вещи. Както това изрично е било посочено в мотивите на стр. 2 /абзац 1/ от атакуваното определение на ВКС, това е и единствената част от този съдебен акт подлежаща на инстанционен контрол в настоящето производство. Що се отнася до другата част от обжалваното определение № 65/26.І.2012 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, постановено по ч. т. дело № 802/2011 г., с която поради изчерпването на инстанционния ред е била оставена без разглеждане същинската частна „касационна” жалба на [фирма] срещу постановената от въззивния съд отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение /вкл. и за издаването на изп. лист/, инкорпорирано във въпросната заповед № 7842 от 8.ІХ.2010 г., издадена по ч.гр. дело № 13091/09 г. на РС-Пловдив, настоящето пр-во ще следва да бъде прекратено, тъй като повторно се атакува влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение