Определение № 2080 от 21.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1475/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на КОНПИ против определение № 2211/27.08.2025 г., постановено по гр.д.№ 186/2025 г. от състав на АС – София. Не е постъпил писмен отговор от ответника по частната жалба. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на САС е оставил без уважение искането на КОНПИ за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, по реда на чл.248 ГПК. Съдът е приел, че в течение на производството по чл.258 ГПК въззивникът КОНПИ е оспорил решението на първата съдебна инстанция и в частта относно отхвърлянето на претенциите му срещу ответницата М. Д.. Посочено е, че с молба за о.с.з. на 15.05.2025 г. от страна на КОНПИ е направено доказателствено искане за събиране на доказателства – съдебно-икономическа експертиза относно източниците на доходи на ответницата, размер на разходите и налице ли е несъответствие между същите, както и какъв е неговия размер, макар действително с въззивната жалба да е посочено, че първоинстанционното решение се обжалва само в частта, в която ищцовите претенции са отхвърлени срещу ответника С. Д., т.е. в хода на въззивното производство от страна на КОНПИ е направен опит да се разшири предмета на инстанционен контрол. На това искане са се противопоставили и двамата процесуални представители на ответниците пред първата съдебна инстанция – адв. В. /на ответника Д./ и адв. Г. /на ответницата Д./. Именно с оглед осъществената защита от страна на адв.Г. във връзка с процесуалното поведение на въззивника, както и с оглед реалното извършване на разноските за адв. възнаграждение, съдът е присъдил разноски в полза на М. Й. Д.. Ответника по делото М. Д. е страна в процеса, осъществила е защита в производството пред въззивната инстанция чрез своя процесуален представител, изразяваща се в описаните по – горе процесуални действия, като освен тях, по делото е депозиран и отговор на въззивната жалба от процесуалния представител на страната. Въз основа на горното, правилен е изводът на въззивния съд, че за осъществената защита се дължат сторените от страната разноски, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС