Решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г.

Решение № 345 от 6.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3868/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1004 от 26.07.2013 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на адв. Е. Й. - пълномощник на Р. Л. Х. против въззивно решение № 135 от 12.03.2013 г. на Плевенски окръжен съд, постановено по гр. д. № 83/2013 г., с което е потвърдено решение № 1947/21.12.2012 г. по гр. д. № 5004/2012 г. на Плевенски районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против П. г. п. т. - П. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос- трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди наведения довод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставените въпроси, съобрази следното: По материалноправния въпрос- трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност е формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК обективирана в решение № 507 по гр. д. № 978/09 г. на IV г. о., ВКС, решение № 173 по гр. д. № 686/10 г. на IV г. о., ВКС, решение № 8 по гр. д. № 598/09 г., III г. о., ВКС, според която работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята на работодателя в този случай е подчинена на негова суверенна преценка. Съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право - чл. 8, ал. 1 КТ. По процесуалноправния въпрос за задължението на съда да обсъди наведения довод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ е формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК обективирана в решение № 248 по гр. д. № 254/09 г. на IV г. о., ВКС, според която при въведен от работника довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването добросъвестно ли е действал работодателят при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. По касационните основания В касационната жалбата са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост, като се акцентира на нарушение от страна на работодателя на чл. 8, ал. 1 КТ, което не е отчетено от въззивния съд с оглед доводите за оставането на работа на процесната длъжност на други лица. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Ответната страна П. г. п. т. - П., чрез пълномощника си адв. Е. З. е депозирала писмен отговор по смисъла на чл. 287 ГПК, в който оспорва основателността на касационната жалба. С обжалваното решение, за да потвърди първоинстанционното решение, въззивната инстанция е приела, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със Заповед № РД 15-459/16.07.2012 г. на директора на ответното учебно заведение, връчена й на 16.07.2012 г. и издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В мотивите на същата заповед било посочено, че ищцата не притежава необходимия вид и равнище на образование, а именно-висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър" по специалност от професионално направление, съответстваща на учебния предмет с присъдена професионална квалификация "учител", съгласно изисквания по длъжностна характеристика за длъжността "Ст. учител практическо обучение" в ответното учебно заведение. В заповедта е аргументирано извършеното нововъведение за изискваната степен на образование, вкл. по отношение промяната в длъжностната характеристика на ищцата. В случая измененията в изискването за образование не е водело до изменение на заеманата от ищцата по трудовия договор длъжност, поради което съдът е приел, че работодателят е имал право да промени изискванията за образование за заеманата от ищцата длъжност. Направен е извод, че липсват доказателства по делото за злоупотреба с право от страна на работодателя във връзка с процесното уволнение. В съответствие с дадения отговор по реда на чл. 291, т. 1 ГПК по материалноправния въпрос законосъобразни са изводите на въззивната инстанция, че с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, а решението на работодателя да промени изискванията за образование и квалификация за определена длъжност е въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежи на съдебен контрол. Основателни са обаче оплакванията на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от въззивният съд - непроизнасяне по наведени твърдения и доводи за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Съдът е длъжен да изследва налице ли е проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В случаите, когато ищецът - работник или служител твърди, че заповедта за уволнението му е незаконосъобразна, трябва да обоснове иска на твърдения за злоупотреба, като изложи конкретни факти и обстоятелства, от които могат да се направят подобни изводи, като срокът за него е предявяването на исковата молба. В настоящия случай въззивната инстанция е била длъжна да изложи мотиви по направения довод за нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, за да обоснове извод осъществен ли е фактическия състав на чл. 328, т. 6 КТ, тъй като подобен довод е въведен като основание на исковата молба. С оглед разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане съгласно изложеното по-горе в мотивите. Едва след преценка налице ли е от страна на работодателя злоупотреба с предоставените му субективни материални права по чл. 328, т. 6 КТ при извършване на уволнението, следва и произнасяне по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.