Решение № 5973 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 110/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна срещу Решение № 11398/21.10.2025 г., постановено по административно дело № 1752/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. По същество се иска от съда да отмени решението на административния съд като неправилно и да разреши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, както и за заплатената държавна такса за касацоинната жалба на основание чл.142, ал.3 АПК. Ответникът „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ ЕООД, чрез процесуалния представител адв. О. Куцарова, в молба от 17.04.2026 г. оспорва касационната жалба като неоснователна и поддържа решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 11398/21.10.2025 г., постановено по административно дело № 1752/2025 г., Административен съд – Варна е отменил Заповед за налагане на санкции № РД-11-1212/6/10.07.2025 г. на директора на РЗОК –Варна и е присъдил разноски. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Варна е Заповед за налагане на санкции № РД-11-1212/6/10.07.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Варна, с която на „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ ЕООД e наложена санкция „финансова неустойка“ в размер на 350 лева, на основание чл. 457, ал. 3 от НРД, за нарушение на: чл. 422 от НРД – неспазване на изискванията дейностите по КП, КПр и АПр да се извършват в съответствие с алгоритмите по приложения №17, 18 и 19 и да се отразяват в посочените в тези алгоритми документи; чл.327 от НРД - неспазване на изискванията лечебните заведения да попълват Документ 2 „Предоперативна анестезиологична консултация“, който е задължителен за всяка АПр с оперативна дейност, извършена с обща или регионална анестезия, като този документ следва да се прикрепва към ИЗ и е неразделна част от същата; чл.343 от НРД - неспазване на изискванията амбулаторните процедури да се извършват в съответствие с алгоритмите по приложение №18 и да се отразяват в посочените в тези алгоритми документи. Основание за налагане на санкцията е констатацията, че в „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“ (Документ № 2) липсва подпис за „Информирано съгласие на пациент“ относно рисковете на анестезията. Процесният административен акт пред първоинстанционния съд е издаден в производство, образувано по силата на Заповед № РД-11-1212/10.06.2025 г. на директора на РЗОК – Варна, с която е възложено извършването на планова, тематична, първична, самостоятелна проверка на лечебното заведение, като са посочени и конкретните задачи: контрол за спазване на сключения договор за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2023—2025 г. и внезапен контрол по време на оказване на болнична медицинска помощ. Проверката е приключила с Протокол № РД-11-1212/1/25.06.2025 г., в който са отразени установените факти относими към нарушението. За да отмени заповедта за налагане на санкция, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. За да постанови решението, съставът на Административен съд – Варна е приел от правна страна, че ответникът по касация не е извършил посоченото в заповедта за налагане на санкция финансова неустойка нарушение, а именно от приетата като доказателство медицинска документация, съдържаща се в ИЗ № 697/2025г. за ЗОЛ И. И. и приложения лист „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“ (Документ 2), издаден на 11.06.2025 г., да липсва подпис за Информирано съгласие на пациент относно рисковете на анестезията. Съдът е мотивирал решението с обстоятелството, че в случая е приложена локална анестезия и попълването на Документ № 2 не е задължително. Решението е валидно, допустимо и правилно. При прецизно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни правни изводи досежно материалната незаконосъобразност на оспорения административен акт. Фактите по делото не са спорни, спорен е въпросът дали при прилагането на локална (местна) анестезия следва да бъде попълван Документ № 2 и дали липсата му съставлява нарушение на установените правила и изисквания за работа с медицинска документация, определени с НРД за МД 2023-2025 г. Оспорената пред първата инстанция заповед за налагане на санкции е издадена на основание чл. 74, ал.5 ЗЗО вр. с чл. 463, ал. 1 НРД за МД 2023-2025 г., съобразно който, когато лицето - обект на проверката не изрази писмено становище по чл. 443 или изразеното от него становище не съдържа възражения по направените констатации от длъжностното лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава заповед, с която налага санкция. С чл. 422, ал. 1 НРД за МД 2023-2025 г. се установява правилото дейностите по КП, КПр и АПр да се извършват в съответствие с алгоритмите по приложения № 17, 18 и 19 и да се отразяват в посочените в тези алгоритми документи. Съобразно чл. 327 НРД от МД за 2023-2025 г., лечебните заведения попълват документ № 2 "Предоперативна анестезиологична консултация", който е задължителен за всяка АПр с оперативна дейност, извършена с обща или регионална анестезия. Този документ се прикрепва към ИЗ и е неразделна част от същата. Съдът обосновано е приел, че в резултат на извършеното тълкуване на приложимите правни норми, за прилагането на локална (местна) анестезия попълването на Документ № 2 не е задължително. Законосъобразен е изводът, че правилото по чл. 327 НРД от МД за 2023-2025 г. е приложимо само в случай на прилагане на оперативна дейност, извършена с обща или регионална анестезия, каквато в случая не е била извършена. Съдът правилно е преценил вида на приложената анестезия на пациента. Разликата между общата и регионалната анестезия е разяснена напр. в учебник „Фармакология“, Бреннер и Стивънс, но информация в тази насока е свободно достъпна и в интернет, като за възприемането й не са необходими специални знания. Общата анестезия представлява предизвикано с помощта на медикаменти обратимо състояние на безсъзнание и липса на сетивност на цялото тяло. Регионалната анестезия (спинална, епидурална или периферни нервни блокове) представлява загуба на всякаква чувствителност (за болка, температура, допир, натиск, положение на тялото в пространството), както и пълна загуба на мускулна сила, в определени големи зони от тялото (напр. ръка, крак, долна половина на тялото). За осъществяването й се въвеждат медикаменти в близост до големи нервни структури (най-често по срединната линия на гърба). За разлика от последната, локалната анестезия се осъществява чрез приложение на местни анестетици (чрез убождане на кожата или напръскване) на ограничена повърхност от тялото и води до загуба на чувствителност само на мястото на приложение и се прилага обичайно при оперативни процедури на кожата и прилежащите тъкани. Нормата на чл. 343 НРД за МД 2023-22025 г. урежда правилото, че амбулаторните процедури се извършват в съответствие с алгоритмите по приложение № 18 и се отразяват в посочените в тези алгоритми документи. От доказателствата по делото се установява, че на 11.06.2025 г. - денят на прилагане на анестезията, „Многопрофилна болница за активно лечение - Варна“ ЕООД не е нарушила установените изисквания за работа с медицинска документация, определени в НРД за МД 2023-2025 г., тъй като в „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“ (Документ № 2) във връзка с липсващ подпис за „Информирано съгласие на пациент“ относно рисковете на анестезията касателно ИЗ № 697/2025 г. за здравноосигуреното лице, такова задължение не е съществувало. Твърдението на обратното – наличието на подобно задължение за попълване на посочения документ, съобразно разпределената между страните в съдебното производство доказателствена тежест, е следвало да бъде установено с пълно главно доказване от страна на органа – издател на оспорения административен акт, което обаче не е било сторено. В тази връзка се споделя изводът на Административен съд – Варна, че липсата на положен подпис за „Информирано съгласие“ от пациента И. И. относно рисковете на анестезията в „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“ от 11.06.2025 г., не може да обоснове приетото от административния орган нарушение на чл. 327, чл.343 и чл.422, ал.1 НРД за МД 2023-2025 г. След като е доказано по несъмнен начин, че оперативната процедура на пациента е била извършена при локална анестезия (анестезиологът е дал заключение, че може да се извърши под обща или локална, по преценка на лекуващия лекар), административният орган е санкционирал едно несъставомерно деяние, което обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт. Въз основа на посоченото, решението на първоинстанционния административен съд е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т.3, предл. първо - предл. трето АПК и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата в размер на 200 евро разноски по делото. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие № 23/17.04.2026 г. ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд шесто отделение