Определение от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4361/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "РУБИН ТРЕЙДИНГ" ЕАД, с ЕИК 203365700, със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, кв. "Западна индустриална зона" - Стъкларски завод "Рубин", срещу §1, т. 2 от Постановление № 419 на МС от 14.12.2022 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 100 от 16.12.2022 г. (ПМС № 419/2022 г./Постановлението), с който се отменя чл. 9, ал. 6 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, приета с ПМС № 271 от 30.10.2012 г., обн., ДВ, бр. 85 от 6.11.2012 г. (НООО), и §2, т. 1, б. "а" ПМС № 419/2022 г., с който се отменят чл. 8, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013 г., обн., ДВ, бр. 7 от 25.01.2013 г. (НИОУМПС). Отмененият с §1, т. 2 ПМС № 419/2022 г. текст на чл. 9, ал. 6 НООО е бил със следното съдържание: "Целта по ал. 1, т. 1 се постига, като не повече от 20 на сто от теглото на отпадъците от опаковки от стъкло могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове." От своя страна, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 НИОУМПС, отменена с §2, т. 1, б. "б" ПМС № 419/2022 г., е имала следната редакция: "Всяка от целите по ал. 2 се постига, като се рециклира не по-малко от 95 на сто от теглото на стъклото съгласно определения компонентен състав в методиката по § 6 от преходните и заключителните разпоредби., а тази на ал. 4 с.з., също отменена с цитираното постановление, е била формулирана по следния начин: "Всяка от целите по ал. 2, т. 2, 4 и 5 се постига, като не повече от 20 на сто от теглото на отпадъците от стъкло, получени при разкомплектуването на ИУМПС, могат да бъдат рециклирани в бетонови центрове." Жалбоподателят обосновава правния си интерес от заявеното оспорване с качеството си на производител на амбалажно стъкло, притежаващ комплексно разрешително за експлоатация на съответната инсталация, който е вписан в публичния регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци, вкл. стъкло, отпадъчно стъкло и стъклени опаковки. Като допълнителен аргумент, обосноваващ тезата за допустимост на подадената жалба, оспорващият сочи, че отпадането на ограничението от 20% от теглото на отпадъците от стъкло да се рециклират в бетонови центрове, в съчетание с лесната достъпност и икономическа изгода от подобна дейност, открива възможността цялото количество да бъде преработвано на посочените места, което би рефлектирало директно върху приходите му. В контекста на изложеното, преценката за наличие на твърдения правен интерес от инициираното оспорване е предпоставена от оценка на възможностите за влагане на отпадъци от стъкло/стъклени опаковки при производството на бетон и бетонови изделия, за която обаче са необходими специални знания в техническата област. В този смисъл и с оглед възможността, предвидена в чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во, във връзка с чл. 196 АПК, както и при съобразяване с правилата, заложени в чл. 195, ал. 1, чл. 197, ал. 1 и чл. 199 ГПК от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложими в настоящото производство на основание чл. 144 АПК, съдът следва служебно да назначи съдебно-техническа експертиза, със следните задачи: 1) Допустимо ли е влагането на отпадъци от стъклени опаковки и/или прозоречно стъкло при производството на бетон и бетонови изделия, съобразно действащите стандарти? При положителен отговор - в какъв вид бетон и бетонови изделия, в какво съотношение и при каква предварителна обработка на отпадъка? 2) Допустимо ли е влагането на отпадъци от ламинирано (автомобилно) стъкло при производството на бетон и бетонови изделия, съобразно действащите стандарти? При положителен отговор - в какъв вид бетон и бетонови изделия, в какво съотношение и при каква предварителна обработка на отпадъка? При изпълнение на възложените му задачи вещото лице следва да извърши експертна оценка като специалист в съответната техническа област. За прецизност на изложението следва да се отбележи, че съдът ще цени отговорите в заключението на вещото лице с крайния съдебен акт, при съблюдаване на относимостта и допустимостта на поставените въпроси и с оглед разпоредбата на чл. 202 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. С оглед спецификата на поставените въпроси, да бъде изпратено писмо до Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ/Университетът), съдържащо запитване дали Университетът разполага с вещо лице с необходимата компетентност. Водим от горното и на основание чл. 171, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во, във връзка с чл. 196 АПК, и чл. 144 АПК, във връзка с чл. 195, ал. 1, чл. 197, ал. 1 и чл. 199 ГПК, Върховният административен съд, Седмо отделение