Определение № 6173 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4148/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Ю. Г. М., чрез адв. В. Генова като процесуален представител, против протоколно определение от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело № 11701/2024 г. по описа на Административен съд - София град. Изложени са доводи за неправилност на определението, с което кметът на Столична община е конституиран като ответник по делото. Сочи се, че надлежен ответник е главният архитект на СО като издател на оспорения административен акт или кметът на район „Младост“ като орган, на който в хода на съдебното производство са делегирани правомощията за издаване на процесната заповед. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение. Ответниците – главният архитект на Столична община, кметът на Столична община, А. М. М., Д. П. П., М. П. П., Е. Б. Д. и Р. Н. – Гудева, не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното: Производството по делото на Административен съд София - град е образувано по жалба на Ю. Г. М., А. М. М., Д. П. П. и М. П. П. срещу заповед № САГ24-РА53-573/26.07.2024 г., издадена от главния архитект на СО, с която е одобрен проект за ИПР, ИПЗ и РУП за УПИ IV-347, кв.44, местност „ЖГ Камбаните-Младост 4“, район „Младост“, СО. С оспореното определение на съда е заличен като ответник главният архитект на Столична община и е конституиран като ответник кметът на Столична община. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от главния архитект на СО въз основа на делегираните му правомощия със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. на кмета на Столична община, но след образуване на делото, в хода на съдебното производство, е издадена заповед № СОА25-РД09-1193/03.02.2025 г. на кмета на Столична община, с която е отменена предходната заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. и съгласно т.1 на новата заповед, на главния архитект на СО не са предоставени правомощия да издава актове за одобряване на ПУП, какъвто е оспореният по делото. При горните обстоятелства, съдът излага съображения, че е налице хипотезата на чл.153, ал.3 АПК – отнета компетентност на главния архитект, който следва да бъде заличен като ответник и вместо него служебно да се конституира компетентният орган – в случая кметът на СО. Според формираните доводи, при прекратена делегация на правомощия е налице отнемане на компетентност по см. на чл.153, ал.3 АПК и след прекратяване на делегирането, делегираните правомощия се изпълняват от техния титуляр, който е надлежната страна по делото. Допълнително се сочи, че органът, на който, с новата заповед на кмета на СО, са предоставени правомощията да издава заповед от вида на процесната, не следва да участва по делото като ответник, тъй като делегирането има действие занапред. В тази връзка съдът се позовава на мотивите в ТР №1/2022 г. по т.д. № 4/2019 г. на ВАС. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна и при наличие на правен интерес; в срока по чл.230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.153, ал.4 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Неправилно и в нарушение на правилото на чл.153, ал.1 АПК, първоинстанционният съд е заличил като ответник главния архитект на СО. Разпоредбата предвижда, че страни в съдебното производство са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица. Именно качеството на издател на оспорения административен акт, легитимира главния архитект като надлежна страна-ответник в производството по оспорване на същия. Без значение за приложимостта на горното правило е основанието, въз основа на което органът е придобил компетентността да издаде административния акт – от нормативен акт или по възлагане, включително чрез делегиране на правомощия от друг орган, както е в случая. В тази хипотеза, административният акт се издава от името на органа, който е овластен с делегираните правомощия и последиците от упражнените правомощия възникват за него. Тези последици имат материалноправно и процесуалноправно съдържание. В материалноправен аспект, делегацията има значение за валидността на акта, а в процесуалноправен аспект – за страните в производство. Издателят на административния акт, включително въз основа на делегиране на правомощия, е страна в материалното административно правоотношение, но и в процесуалното правоотношение, възникнало при съдебно оспорване на издадения въз основа на делегирането, административен акт. От изложеното следва, че в случая надлежен ответник в производството е главният архитект на Столична община и неправилно съдът го е заличил като страна по делото. Противно на приетото в обжалваното съдебно определение, настоящият състав на касационната инстанция счита, че не са налице предпоставките по чл.153, ал.3 АПК, тъй като прекратяването на делегацията не е равнозначно на отнемане на компетентност, поради което визираната разпоредба е неприложима. Същата е изключение от правилото по чл.153, ал.1 АПК и определя правоприемството на страната на административния орган в хипотезата, когато компетентността на органа по въпроса – предмет на оспорения акт, бъде отнета. От факта, че разпоредбата задължава съда да конституира като ответник компетентен орган, имплицитно следва, че става въпрос за прехвърляне на правомощия, което има действие занапред. След прекратяване на делегацията, носител на съответните правомощия става титулярът, както правилно е приел административният съд, но когато това обстоятелство е осъществено след издаване на административния акт, в хода на съдебното оспорване на същия, не е предпоставка за заличаване на издателя на акта като страна по делото. Не е налице основанието по чл.153, ал.3 АПК и оспореното определение за конституиране на кмета на Столична община е неправилно. С оглед на изложеното, е дължимо произнасяне по чл. 236 вр. с чл.221, ал.2, изр. второ АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид горните мотиви, обосноваващи участието като надлежна страна по делото на главния архитект на СО – издател на оспорената заповед, не следва да се преценяват наведените доводи в жалбата относно делегираните правомощия на кмета на район Младост“, както и искането за конституирането му като ответник в производството. Водим от изложеното, Върховния административен съд, второ отделение