Решение № 1038 от 29.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6498/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 251 от Гражданско – процесуалния кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ – София срещу решение № 4343 от 10.02.2025 г., постановено по адм. дело № 2548/2024 г. по описа на Административен съд – София- град /АССГ/, с което е отхвърлена молбата му за тълкуване на решение № 11712 от 12.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2548/2024 г. на АССГ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение. Твърди се, че в случая е налице, както потенциален спор между страните относно изпълнението на съдебното решение, чието тълкуване е поискано, така и „неясност, противоречие и двусмисленост“ на диспозитива му. Счита, че съдът при тълкуване на решението следва изрично да посочи кои мотиви се отнасят към диспозитива му. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и връщането му на първоинстанционния съд с указания да бъде тълкувано решение № 11712 от 12.07.2024 г. по адм. дело № 2548/2024 г. на АССГ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – Б. С. Б., чрез адв. Пороминска, в писмен отговор, изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната жалбата е неоснователна. С решение № 11712 от 12.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2548/2024 г., чието тълкуване е поискано, АССГ е отменил решение № 2153-24-9/11.01.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – София, с което е оставено в сила разпореждане [номер]/86 от 22.11.2022 г. на длъжностно лице „ПО“ в ТП на НОИ – София и преписката е върната на административния орган за произнасяне по молбата на Б. С. Б. от 20.10.2022 г., адресирана до ТП на НОИ, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. За да постанови оспореното в настоящото производство решение, с което е отхвърлено искането за тълкуване на решение № 11712 от 12.07.2024 г. по адм. дело № 2548/2024 г., АССГ е приел, че същото не е неясно или двусмислено. Изложил е мотиви, че възможност и задължение за тълкуване на влязло в сила съдебно решение възниква тогава, когато диспозитивът на съдебния акт е неясен или непълен и поражда спор между страните, относно вложения в него смисъл и по отношение изпълнение на неговите правни последици. Посочил е, че в случая не се констатира противоречие между мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт, което да обуслови извод за неяснота във формираната от съда воля, определяща обективните и субективните предели на силата на присъдено нещо, съответно по какъв начин тя следва да бъде изпълнена правилно. Решението е правилно. На тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежи само и единствено диспозитивът на съдебното решение, което се ползва със сила на присъдено нещо, но не и неговите мотиви. Последните не се ползват със сила на присъдено нещо, а са само елемент, но не и иманентна част на това решение /ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС/, поради което тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване на самото решение, което се отъждествява с диспозитива му. От тълкуване се нуждае съдебно решение, което съдържа неяснота относно вложения в него смисъл, която води до затруднение или невъзможност действителната воля на съда да бъде разбрана и респективно решението да бъде изпълнено. Процесното решение не разкрива подобен дефект. В настоящия случай, молителят не е поискал тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение като неясно или неразбираемо, а е изложил съображения в насока тълкуване на част от мотивите на съдебния акт, което е недопустимо. Както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, с молбата си за тълкуване молителят по същество изразява несъгласие с доводите на съда, поради което същата има характер на искане за преразглеждане на съдебно решение. В този смисъл, решението следва да се тълкува, въз основа на вече дадените мотиви, като възможност за нова преценка на данните по делото или за промяна на мотивите е изключена, тъй като това би променило и волята на съда спрямо постановеното вече решение, ползващо се със сила на присъдено нещо. Не на последно място, чрез решението по чл. 251 от ГПК не може да се дават указания как да се приложи влезлият в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки относно неговото изпълнение, в какъвто смисъл е искането на молителя, включително инкорпорирано в касационната жалба. Тълкуването на решение не може да води до промяна на мотивите или до нова оценка на доказателствата, нито да изменя волята на съда, вече обективирана в диспозитива на акта. Формираната от съда воля в диспозитива е ясна и недвусмислена, поради което не са били налице основания за тълкуването на решението и правилно молбата за тълкуване е отхвърлена. По изложените съображения, оспореното съдебно решение, с което е отхвърлено искането за тълкуване на влязло в сила решение, като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, искането на ответника за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, е основателно. Касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати действително платеното в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Съдът намира за неоснователно направеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, поради фактическата и правна сложност на делото и размера на възнаграждението, което е в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК във връзка с чл. 251 ал. 1 и ал. 5 от ГПК и във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение