Определение № 67 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 863/2021 г.

Производство е по чл. 274, ал. 2 ГПК Образувано е по частна жалба подадена от Й. Ф. Д., Е. Г. Д. и И. Г. Д. срещу определение № 261977 от 08.10.2020г. постановено по гр.д. № 9424/2019г. на Софийски градски съд, ІV-б състав, в частта му, с която не е уважено в пълен размер искането им за присъждане на разноски, дължими от Р. Е. Т., а именно за разликата над 60 лв. до 700 лв. Жалбоподателите намират определението за незаконосъобразно и необосновано. Изтъкват, че искът по чл. 34 ЗС е оценяем, но цената му не е била определена от първостепенния съд, поради което не е ясно по какъв начин въззивният съд е определил разноските по чл.78, ал.3 ГПК. Претендират, че имат право на разноските съобразно отхвърлената част на иска. Ответницата по частната жалба Р. Е. Т. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По основателността й Върховният Касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното: Производството по делото е по иск за делба във фазата по допускането. Искът за делба е предявен от Р. Е. Т. и М. В. Т. против Й. Ф. Д., Е. Г. Д. и И. Г. Д.. Предмет на делбата са дворно място с жилищна сграда. Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло иска за делба. С въззивното решение на Софийски градски съд е потвърдено отхвърлянето на иска спрямо ищеца М. Т. и е допусната делба между ищцата Р. Т. и ответниците при дялове 1/2 за Р. Т. и по 1/6 за всеки от ответниците. С определението от 08.10.2020г. по реда на чл. 248 ГПК Софийски градски съд се е произнесъл по молба на ответниците за присъждане на разноски за въззивното производство, което е било образувано по жалба на ищците. Установил е, че направените от ответниците разноски са 1400лв. и предвид отхвърлянето на иска спрямо М. Т., респ. неоснователността на неговата жалба, е поставил в негова тежест половината разноски в размер на 700лв. В тази част определението не се обжалва. По отношение задължението за разноски на ищцата Р. Т. съдът е приел, че квотата й в съсобствеността е определена в размер на 1/2ид.ч. и това е по-малко от претендираните от нея 15/24 ид.ч. от дворното място и 33/60 ид.ч. от сградата. Поради това е счел, че тя дължи на ответниците 60 лв. разноски, която сума съответства на отхвърлената част на жалбата й. Затова е присъдил посочената сума, а до пълния размер от 700лв. е оставил искането без уважение. Именно в последната част определението е предмет на обжалване с настоящата частна жалба. Съобразявайки горните обстоятелства, настоящият състав приема частната жалба за неоснователна. Правилата на чл.78 ГПК досежно възнаграждението за адвокат се прилагат в делбеното производство спрямо присъединените искове и при оспорване правата на останалите съделители, респективно оспорване на самия факт на съществуване на съсобствеността. Когато делбеният спор се пренесе в по-горна инстанция разноските се определят по общите правила на чл. 78 ГПК в зависимост от това дали е уважена или не е уважена жалбата. В този смисъл са: определение № 255 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на I г.о.; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на I г.о.; определение № 19 от 31.01.2017 г. по гр. д. № 1499/2016г. на I г. о. и др. В случая въззивната жалба на Р. Т. е уважена, тъй като е отменено решението за отхвърляне на иска за делба и е постановено допускането й. При този изход ответниците по въззивната жалба, които са оспорвали наличието на съсобственост, нямат право на разноски за въззивното производство. Не могат да бъдат споделени съображенията на Софийски градски съд за изчисляване на разноските на база на определения дял в съсобствеността и направеният извод, че понеже определеният на Р. Т. дял е по-малък от претендирания от нея, то тя дължи разноски на въззиваемите. В първата фаза на делбата съдът постановява решение за допускане или недопускане на делбата и въз основа на този изход се преценява правото на разноски. Ако квотата на претендиращият делба бъде определена в по-малък размер от посочения в исковата молба, то не е налице частично уважаване на претенцията, за да се изчисляват разноските като съотношение между уважена и отхвърлена част на иска. Предвид горното частната жалба следва да се остави без уважение, макар и по съображения, различни от изложените от въззивния съд. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г.о.