Определение № 6882 от 22.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5335/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано e по частна жалба на С. С. К. срещу Определение № 464 от 08.04.2026 г. по адм. дело № 68/2026 г. на Административен съд – Силистра, с което спряно производството по делото. В срока по чл. 232 АПК е постъпило възражение от ответника, в което се поддържа становище за неоснователност на частната жалба. След като обсъди изложените основания в частната жалба и представените по делото доказателства, съдът установи следното: Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1886-000018 от 09.02.2026 г. на началника на сектор „Охранителна полиция“ към РУ - Силистра при ОДМВР, с която спрямо С. С. К. е приложена на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) принудителна административна мярка – „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № [номер] за срок от 6 месеца, считано от 07.02.2026 г.“. Фактическото основание на заповедта се свежда до следните обстоятелства: на 07.02.2026 г., около 15,04 ч., в гр. Силистра, по [улица], до дом [номер], лицето управлявало лек автомобил „Опел Астра“, рег. №[номер] след употреба на наркотични вещества или техни аналози; проверката е извършена с техническо средство „Drug Test 5000“, което отчело употреба на бензодиазепин; дадена била кръвна проба за изследване. По повод на гореописаното деяние е образувано ДП № 1886 ЗМ-57/07.02.2026 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК. Според първоинстанционния съд фактическото основание на оспорения административен акт обхваща изцяло и напълно състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, което се разследва в рамките на образувано наказателно производство. Това означава наказателният съд ще установи съществуването или несъществуването на гореспоменатия състав на престъпление със сила на пресъдено нещо. На основание чл. 154а, ал. 1, т. 5 АПК съдът е спрял производството, тъй като при разглеждането на делото са разкрити престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на административноправния спор. Обратното би довело до изземване на компетентност от наказателния съд при решаването на преюдициален въпрос за административното дело и опасност от противоречие между мотивите на решението по административното дело и диспозитива на евентуалната присъда. В тази насока е и практиката на ВАС, формирана по друго сходно дело на Административен съд – Силистра (Определение № 10724 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм.д. № 9025/2024 г., VII о.). Определението е неправилно. Характерът на заповедите за прилагане на ПАМ е административен. Целта на мярката е преустановителна и превантивна, като в настоящия случай приложението й е ограничено със срок от шест месеца. Когато законодателят предвижда за едно и също противоправно деяние да се приложи принудителната административна мярка и да се ангажира административнонаказателната, съответно наказателната отговорност на лицето, прилагането на ПАМ не е обусловено от приключването на административнонаказателното производство, съответно наказателното производство с влязъл в сила акт, защото това би лишило мярката от практическа стойност и би препятствало постигане на целите й. Производството по обжалване на заповедта за прилагане на ПАМ е по реда на АПК (чл. 172, ал. 5, изр. 1 ЗДвП) и проверката на законосъобразността на същата включва не само приложението на материалния закон, а и всички останали основания по чл. 146 АПК. С цел бързина на разрешаване на споровете по жалби срещу принудителни административни мерки по ЗДвП законодателят изключи касационното обжалване на решението на административния съд (чл. 172, ал. 5, изр. 2 ЗДвП). По изложените съображения основателно частният жалбоподател възразява, че спирането на производството по делото до приключване на наказателното производство е в противоречие с принципа за бързина и би могло да ограничи правата на засегнатото лице за целия срок на мярката предвид нейното предварително изпълнение по силата на закона (чл. 172, ал. 6 ЗДвП). По изложените съображения настоящият съдебен състав не поддържа посочената от първоинстанционния съд съдебна практика. Обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. По арг. от чл. 143 АПК разноските се присъждат от първоинстанционния съд в зависимост от изхода на главния спор. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение