Определение № 116 от 08.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11620/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 153, ал. 1 АПК. Образувано е по частна жалба на Ц. Б. Ч. чрез адв. Н. Миланова срещу Протоколно определение от 15.10.2024г., постановено по адм. д. № 5718/2024г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено Определение от 10.07.2024г. в частта, с която съдът е конституирал като заинтересована страна Ц. Б. Ч., и същата е заличена от списъка на лицата за призоваване. Релевирани са оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендират се разноски. Ответниците по частната жалба не са изразили становище по допустимостта и основателността й. Тъй като в оспореното определение не е посочено, че подлежи на обжалване и в какъв срок може да бъде сторено това, съдът намира, че частната жалба е депозирана в предвидения в чл. 230 от АПК 7-дневен преклузивен срок и от надлежна страна, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С Протоколно определение от 15.10.2024г., постановено по адм. д. № 5718/2024г., Административен съд София – град е отменил свое Определение от 10.07.2024г. в частта, с която е конституирал като заинтересована страна Ц. Б. Ч., и е заличил последната от списъка на лицата за призоваване. Съдът е приел, че с предходното определение от 10.07.24г. неправилно е конституирана като заинтересована страна Ч. и е разпоредил отмяната му и заличаване на страната. Други аргументи не са посочени. Определението е неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и подлежи на отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал.1 от АПК, страни в съдебното административно производство са жалбоподателят, органът и всички заинтересовани лица. Заинтересовани лица са лицата, за които актът поражда благоприятни правни последици и те следва да бъдат конституирани като заинтересовани страни по делото, защото съдебното решение, с оглед правомощията на съда по чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 и ал. 2 от АПК, би могло да засегне техни интереси и да породи за тях задължения. Процесуалната им позиция е на защитаващи издадения административен акт, редом с издателя му, т. е. с ответника в първоинстанционното производство. Аргумент за засилената защита на правата на заинтересованите лица се съдържа и в разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от АПК, с която законодателят вменява в задължение на съда, когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът да им изпрати съобщение и да продължи съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си. Съгласно чл. 162, ал. 2 от АПК, когато оспореният акт е благоприятен за лицата по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага. Служебното конституиране на страните в съдебната фаза на административния процес е регламентирано и в нормата на чл. 154, ал. 1 АПК. Предвид изложеното, в конкретния случай Ц. Б. Ч. е следвало да бъде конституирана като заинтересована страна и правилно е била конституирана като такава с определението от 10.07.2024г., тъй като оспорените пред първоинстанционния съд Предписания по т.1 от Допълнение към Протокол за извършена проверка № ПР2320135 от 30.06.2023г. на инспекторите от ДИТ – София биха породили благоприятни за нея правни последици /при влизане на акта в сила/, съответно при евентуалната им отмяна с решението при съдебното оспорване биха били засегнати нейните интереси. Издаденият от служителите на ДИТ акт е безспорно благоприятен за Ч. и пораждат последици в правната й сфера - при наличие на законовите предпоставки ще й бъде изплатено допълнително месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в % върху основната заплата за посочения период от време. Това несъмнено обуславя правото й да защити своите права и интереси в производството по оспорване на административния акт, от който произтичат желаните от нея правни последици. С оглед изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на Административен съд София - град за продължаване на съдопроизводствените действия при участието на Ц. Б. Ч.. С жалбата се претендират разноски при уважаването й, но такива не следва да се присъдят в настоящото производство по аргумент от чл. 226 ал.3 от АПК. Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение