Решение № 6183 от 05.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 618/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура”(АПИ), чрез старши юрисконсулт С. Тодорова срещу решение № 2137/18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 340/2025г. по описа на Административен съд – Перник. С решението АПИ е осъдена да заплати на Д. Г. Г. от гр. Перник сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменени по съдебен ред като незаконосъобразни Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019г., Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024г. и Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025г., издадени от председателя на УС на АПИ, с всяка от които е било прекратено служебното правоотношение с него. Присъдена била и законната лихва върху тази сума от 16.09.2025г. до окончателното й изплащане. Като касационни основания в жалбата се релевират неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че пред първоинстанционния съд не е доказана по безспорен начин причинната връзка между отменените по съдебен ред заповеди за прекратяване на служебното правоотношение между АПИ и ищеца и твърдяните и претърпени от него вреди. Съдът не извършил и правилна преценка на преживените от Г. притеснение, безпокойство, тревога и страх, влошаване на психическото и на физическото му здраве, което е повлияло и на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди, в противоречие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Иска се от касационната инстанция да отхвърли изцяло предявения иск на Д. Г. Г. срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, като неоснователен и недоказан. Алтернативно - съдът да намали значително размера на присъденото обезщетение. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Д. Г. Г., чрез пълномощника си адвокат Б. Грозданова, в писмен отговор оспорва същата и излага съображения за правилност на решението на Административен съд - Перник. Претендира адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Според него съдът неправилно приложил материалния закон, като е приел, че следва да уважи исковата претенция. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното пред настоящата инстанция решение Административен съд – Перник е осъдил Агенция „Пътна инфраструктура” да заплати на Д. Г. Г. от гр. Перник сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от отменени като незаконосъобразни по съдебен ред Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019г., Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024г. и Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025г., издадени от председателя на УС на АПИ, с които три пъти е прекратявано служебното правоотношение с Г., ведно с законна лихва върху тази сума от 16.09.2025г. до окончателното й изплащане. Съдът е присъдил и сторените от ищеца в съдебното производство разноски. За да стигне до този правен резултат, АС Перник, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е изцяло основателен. По делото е безспорно установено обстоятелството, че Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019г., Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024г. и Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025г., издадени от председателя на УС на АПИ, с които три пъти е прекратявано служебното правоотношение с Г., са отменени с влезли в сила съдебни решения по всяка една от тях. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът е приел за изцяло основателна предявената от Д. Г. против АПИ претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Съдът е заключил, че са налице кумулативно предвидените в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди – отменен като незаконосъобразен административен акт, реално претърпени от ищеца вреди във вид на емоционални и психически сътресения, изживени притеснения, стрес, тревога, унижение, влошено физическо и психично здравословно състояние, несправедливост и тенденциозно отношение, накърняване на правото му да упражнява труд в професионалната си сфера в резултат на издадените заповеди за съкращаването му като държавен служител. Анализирал е и заключението по назначената и приета съдебно-медицинска експертиза, като е стигнал до извода, че се доказва влошено състояние на Г. в периода на издадените и отменени по съдебен ред заповеди за прекратяване на служебното правоотношение между него и АПИ. Приел е, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменените като незаконосъобразни административни актове. Съобразявайки разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и изхождайки от обективните критерии за определяне размера на неимуществените вреди по справедливост – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е осъществено, последиците от него, продължителност и интензитет на търпене на вредите, Административен съд - Перник е стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на сумата от 5 000 лева, поради което е уважил изцяло исковата претенция на Г.. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, трето отделение споделя изложените в мотивите на съдебния акт доводи за основателност на исковата претенция за неимуществени вреди, поради което и препраща към тях като мотиви на настоящия съдебен акт в съответствие с правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Същите са подробни и добре аргументирани. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки – незаконосъобразен административен акт, фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Въпросът дали може да се търси обезщетение за претърпени неимуществени вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е разрешен с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълк. дело 2/2021 г., ОСС на ВАС, I и II колегия, съгласно което разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения. Правилен е решаващият извод на административния съд, че искът за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на Д. Г. на три пъти в рамките на няколко години е доказан по основание и по размер, поради което следва да бъде ангажирана отговорността на ответника на основание чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗОДОВ. Неоснователни са развитите от касатора АПИ твърдения за недоказаност на тези вреди. Видно от свидетелските показания по делото, изводът на административния съд за реалното настъпване на негативните емоции, изразяващи се в притеснение, напрежение, чувство на обида и депресия е основателен и доказан. Правните изводи на съда са базирани и на представените медицински документи, и на заключението по назначената и приета съдебно-медицинска експертиза, и на показанията на разпитания по делото свидетел. Те доказват емоционалното и психическо състояние на ищеца. Настоящата инстанция намира, че правилно е отчетено влошеното здравословни състояние на Г., с оглед на което решаващият състав е уважил исковата претенция. Спорът, повдигнат пред касационната инстанция е досежно липсата на доказана причинна връзка и относно присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Безспорно, при наличието на три поредни административни акта, издадени в периода 2019-2025г., с които се прекратява служебното правоотношение между държавен служител и съответната институция, и които са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, е налице първата предпоставка от чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен административен акт. От доказателствата в първоинстанционното дело, писмени и гласни, се установяват нанесените на Г. неимуществени вреди, както и че те са в причинна връзка именно с отменените заповеди, издадени от председателя на УС на АПИ. С оглед на това остава неоснователно възражението в касационната жалба за недоказаност на причинно-следствената връзка между отменените административни актове и причинените от незаконосъобразността им вреди на ищеца. Касационният състав преценява и като справедлив присъденият от първоинстанционния съд размер на обезщетението. Обезщетението за претърпените неимуществени вреди следва да бъде адекватно на обема им, който се измерва чрез интензитета, периода през който са търпени вредите и обективното състояние на засегнатия. Тези обстоятелства са съобразени от административния съд, като мотивите му се споделят от настоящата инстанция. Според нормата на чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понесените от Г. страдания, интензитетът на претърпените вреди, личността на ищеца, както и продължителността на периода, през който е имал негативни емоционални преживявания и техният характер, са във връзка със три поредни във времето административни акта, Заповед № ЧР-СП-800/27.06.2019г., Заповед № ЧР-СП-1359/14.10.2024г. и Заповед № ЧР-СП-896/07.05.2025г., издадени от председателя на УС на АПИ, всичките отменени като незаконосъобразни с влезли в сила съдебни решения, водят на извод, че присъденото обезщетение в размер на 5 000 лева попада в критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и несъответно на преживените от Г. негативни чувства и емоции определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, спрямо обективните критерии за справедливост по смисъла на тази разпоредба. Настоящият състав на касационната инстанция не установява решаващият съд да е изложил субективни виждания при определяне размера на обезщетението за неимуществена обезвреда. Напротив, събраните и оценени от първоинстанционния съдебен състав доказателства, въз основа на които са изградени изводите му за фактите и обстоятелствата, правнорелевантни за конкретния спор, са обсъдени въз основа на комплексната им оценка. Отчетени са характерът на увреждането, видът и интензитетът на претърпените вреди, личността на ищеца, както и продължителността на периода, през който е имал негативни емоционални преживявания и техният характер. Установените посредством събраните по делото гласни доказателства страх и тревожност, безпокойство и притеснение у ищеца по първоинстанционното производство, промененото физическо и психично здравословно състояние правилно са отчетени от първата инстанция съобразно всички останали доказателства. Съдът е съобразил че се касае за три поредни прекратявания на служебното правоотношение с Г., в качеството му на държавен служител на АПИ, всичките - отменени по съдебен ред, като именно оценката на събраните в тази връзка доказателства го е мотивирала да приеме, че интензитетът на вредите, обуславящи обезвреда за сумата от 5 000 лева е най-справедлив. По изложените съображения съдебното решение на Административен съд Перник, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски. В полза на ответника - Д. Г. Г. следва да бъдат присъдени претендираните в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, в доказан размер на 1022 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение: