Определение № 1885 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1442/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на заместник-кмета на община Несебър против протоколно определение № 91 от 5.01.2026 г., постановено в открито съдебно заседание проведено по адм. дело № 2293/2025 г. по описа на Административен съд Бургас, с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение. Моли за отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът – „А-Н Москояни“ ЕООД в писмен отговор оспорва частната жалба. Развива съображения, че оспорването на оценката определена по чл. 210 от ЗУТ, препятства прилагането на одобрения ПУП. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за допустима като подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, а разгледана по същество за основателна, като съображенията за това са следните: Производството по АД № 2293/2025 г. по описа на Административен съд Бургас образувано по жалба на „А-Н Москояни“ ЕООД против заповед № 2546/21.10.2025г., издадена от зам. кмет на община Несебър, с посочено правно основание за издаването и чл.195 ал.6 и чл.196 ал.3 от ЗУТ, а в диспозитива на заповедта – и чл.195 ал.5 от ЗУТ. Със заповедта се задължава жалбоподателя, да премахне част от ограда, изградена по имотната граница на УПИ ХІV-47 в кв.13 по плана на гр.Несебър и да разчисти терена. С обжалваното определение Административен съд Бургас е приел, че фактическото основание да се разпореди премахване на процесната ограда, е че същата се намира в имот публична общинска собственост с идентификатор 51500.84.69 и с предназначение за второстепенна улица, което е обосновало извода на административния орган, че процесната ограда е неподходяща по местонахождение и възпрепятства прилагането на действащия план, предвиждащ на това място улица. Приел е също, че от представено от дружеството съдебно удостоверение, се установява, че пред Районен съд - Несебър е висящо гражданско дело № 1114/2025 г., предмет на което е претенцията на „А-Н Москояни“ ЕООД съдът да установи по отношение на Община Несебър, че именно дружеството е собственик на същия поземлен имот и следователно този имот не е публична общинска собственост и няма качеството на улица, и съответно оградата в него не е неподходяща по местонахождение и не възпрепятства прилагането на плана. При тези обстоятелства Административен съд Бургас е счел, че установяването на собствеността върху посочения поземлен имот и съответно статута му, произтичащ от тази собственост са обстоятелства от съществено значение за законосъобразността на оспорената заповед. При тези установявания с оспореното пред настоящата инстанция определение е спрял производството по административно дело № 2293/2025 г. на Административен съд – Бургас до приключване на това по гражданско дело № 1114/2025 г. на Районен съд – Несебър във всички инстанции. Обжалваното определение е неправилно. След като нормата на чл. 154а от АПК става част от позитивното право на 5.8.2025г., позоваването на чл. 229 от ГПК е неоснователно. Така или иначе чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК и чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК имат почти идентично съдържание, като последната гласи, че съдът спира производството, когато има образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора. За правилното решаване на стоящия пред Административен съд Бургас спор е нужно да бъде установено дали решение № 1148 по т. 26 от протокол № 40/05.09.2019г. на Общински съвет Несебър, с което е одобрен ПУП – ПР за кадастрални райони 51500. 77, 78, 79, 80, 81, 82, 83, 84, 85, 86, местност "Кокалу", землище град Несебър е влязло в сила, дали този план представлява „първа регулация“ и е такъв по чл. 16 от ЗУТ, дали същият се счита приложен съобразно критериите на § 22, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗР на ЗУТ и в заключение с оглед отговорите на така формулираните въпроси, дали оградата, предмет на заповедта е неподходяща по своето местонахождение по смисъла на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Поради изложеното решението по имуществения спор поставен пред Районен съд Несебър не е от значение за правилното решаване на делото от Административен съд Бургас. С оглед тези мотиви обжалваното определение следва да бъде касирано, а делото върнато за продължаване на съдоипроиводствените действия. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,