Определение № 781 от 23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5991/2014 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 419/26.06.2014 на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 262/2014, с което е отхвърлени искане за изменяване на определение № 372/02.06.2014 по същото дело в частта за разноските. Недоволни от определението са касаторите Р. Б. А., Г. Р. А. и Р. Б. А., представлявани от адв. М. Т. от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че неправилно съдът не е отчел пълномощникът на насрещната страна не е извършил процесуални действия, пълномощното по делото е за всички инстанции и изплатеното възнаграждение е прекомерно, тъй като единственото извършено действие по делото е изготвянето и подаването на отговор на частна жалба. Ответниците по жалбата В. Б. Х. и Д. Б. Х., представлявани от адв. А. П. от ВАК я оспорват, като считат, че подадената частна жалба е подписана от страните и от изготвилия я адвокат, който е упълномощен да представлява страните по делото и изплатеното възнаграждение в размер на 1.500 лева е по-ниско от минималното с оглед цената на иска срещу ответниците – 72.140,40 лева. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е по разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Частната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че предявените искове са недопустими и при прекратяване на делото ищците дължат на ответниците направените от тях разноски по делото в размер на 1.500,00 лева за адвокатско възнаграждение, както са направени, тъй като възнаграждението не надхвърля минималния размер на адвокатското възнаграждение в производството по частна жалба за един клиент. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че при прекратяване на производството по делото ищецът дължи разноски и по същество правилно е приел, че изплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение е под минималния размер. При прекратяване на производството по делото ищецът дължи всички разноски по делото, а не само тези в производството по частната жалба срещу прекратителното определение, но това няма значение за правилността на обжалваното определение. Като е стигнал до същите правни изводи, макар и по други съображения, въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение